/Поглед.инфо/ Влиятелният американски държавник и геополитик си спомня драмата, която се крие зад най-великият час на Израел – войната по време на празника „Йом Кипур“
Американският дипломат и носител на Нобелова награда Хенри Кисинджър почина в четвъртък сутринта. В навечерието на празника „Йом Кипур“ той даде ексклузивно интервю за в. The Jerusalem Post.
„В 6 и 30 сутринта Джоузеф Сиско – тогава помощник-държавен секретар за Близкия изток, поиска спешно да ме види. Има криза в Близкия изток – каза той. И ако действате незабавно, все още може да я спрете.“ Така д-р Хенри Кисинджър – легендарният държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ, си спомня сутринта на празника „Йом Кипур“ през 1973 г.
Той е в Ню Йорк заедно с целия екип на Държавния департамент по повод годишната конференция на ООН. Денят е едновременно празника „Йом Кипур“ и шабат (събота). Започва да се разсъмва. Най-еврейският град извън Израел все още не се е събудил.
Кисинджър продължава: „Докладите бяха неясни. Говореше се, че израелците изглежда са нападнали, защото никой не вярваше, че египтяните са способни да извършат нападение през Суецкия канал. Казах: ‘Единственото, което не е възможно да се случи е израелците да нападнат на „Йом Кипур“. Това е практически почти невъзможно.’ Но към средата на деня стана ясно, че е пълномащабно нападение, че се води редовна война. Екипът ни вярваше, че израелците ще ги разбият за няколко часа. Първото нещо, което направих, бе да се обърна към израелския посланик Симха Диниц. Оказа се, че не е във Вашингтон, беше в Йерусалим.“
В Израел минаваха часове и дни след като началникът на Генералния щаб ген. Давид Елазар бе обещал да „счупи костите на Египет“, дадено в първия ден на сраженията. Но все още нямаше резултат. Израел бе изненадааимодействие между Израел и Египет. Това събитие има дългосрочни последици за региона и остава ключов момент в историята на Близкия изток.тук можем да видим, че победата на Израел има различно значение за различните страни. За Израел това е победа, която е дошла след сериозна заплаха за тяхното съществуване, докато за Египет това е поражение, което е оставило травматичен отпечатък в историята им.
Това показва, че историческите събития се възприемат по различен начин от различните страни и че победата и поражението са въпрос на перспектива. Това също така подчертава важността на разбирането и уважението към различните исторически и културни наследства, за да се изгради по-добро разбирателство и сътрудничество между различните народи.страна, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената, която заплати, беше огромна. Това е пример за това как войната оставя дълбоки следи в съзнанието на хората и как различните страни могат да тълкуват едно и също събитие по различен начин.но заплашваше през предишни години, но не предприемаше нищо. Казах, ако те се засилват, искам ежедневни доклади за Близкия изток. Но всеки ден повтаряха едно и също. Чувствах се притеснен от развитието на ситуацията, но нямаше новини, които да подкрепят тревогата ми. Израел се опита да ни успокои. Опасяваха се, че ще окажем натиск, затова ни казаха, че не виждат причина за особена загриженост.
В дните преди избухването на войната, новини за съсредоточаване на големи сили на запад от Суецкия канал дойдоха и от Йерусалим. Началниците на ЦАХАЛ (Израелските сили за отбрана) и разузнавателните служби – с изключение на няколко офицери от среден ранг – ги тълкуваха като част от учения и бяха убедени, че египтяните не възнамеряват да нападат. Докладите на военните кореспонденти за струпването на необичайни египетски сили в Синай бяха отхвърлени от военната цензура. Яков Ерез – военният репортер на „Ма’арив“ (по-късно негов редактор), рамкира един от тези репортажи и той висеше в кабинета му, със зачеркнати от военния цензор с черен маркер пасажи. Израелското висше ръководство се опасяваше, че информацията може да предизвика ненужно напрежение сред военните, а и вътре в страната.
Опасенията за истинска война се появиха едва в петък, 5 октомври, в навечерието на празника „Йом Кипур“. В Москва началото на зимата бе зад ъгъла. Червеният площад все още беше забулен в сивотата на брежневските дни, далеч зад Желязната завеса. Кремъл бе наредил на руските дипломати и техните семейства да напуснат Близкия изток и да се върнат по домовете си в Съветския съюз.
В Лондон бе ранна вечер, когато тогавашният шеф на „Мосад“ Цви Замир неочаквано кацна в британската столица. Той не отиде в Голямата синагога, за да присъства на службата „Кол Нидре“. Бе извикан на среща с „Ангела“ – псевдоним на Ашраф Маруан, зет на Насър, който беше сред най-близките съветници на Садат и агент на „Мосад“. Само 14 часа преди началото на атаките в Синай и Голанските възвишения, Маруан предава най-важната информация за часа и координирането на нападенията на египетския президент Ануар Садат и сирийския Хафез ал Асад. Едва по-късно, в средата на поста „Йом Кипур“, започва мобилизацията на резервните сили. Командирите спешно привикват войниците от къщите им. В синагогите новината се разпространява от уста на уста. Много от богомолците бързат към домовете си, за да сменят молитвените си шалове с воените униформи, които бяха в гардеробите им. В Йерусалимския квартал „Меа Шеарим“ и в ултраортодоксалния квартал „Бней Брак“ се образуваха опашки край мобилните екипи на „Маген Давид Адом“ („Червената звезда на Давид“ – израелската национална служба за спешна медицинска помощ, бел.пр.) да даряват кръв за ранените.
Във Вашингтон бе типична октомврийска съботна утрин. Американската столица на политиките и интригите сладко спеше. Потискащата жега на лятото се бе оттеглила. Влагата се разсейваше. Златисто-ръждивите цветове на есента се разстилаха по булевардите и парковете. Едва около обяд кафенетата и ресторантите по брега на Потомак и в стария център на Джорджтаун започваха да се пълнят. През есента на 1973 г. градът почти бе достигнал точката на кипене, но не заради военните ветрове, които духаха откъм Суец. Бурята „Уотъргейт“ приближаваше тогавашния президент Ричард Никсън. А неговият заместник Спиро Агню бе замесен в измама и очакваше обвинение от федералното разследване. Вниманието не беше насочено към Близкия изток.
Кисинджър продължава:
В петък, преди началото на войната, получихме информация, че руснаците изтеглят своя персонал от Близкия изток и едва тогава наистина започнахме да полагаме сериозни усилия, за да успокоим ситуацията. Обърнах се към египтяните, не зная дали изпратихме пона гледна точка, победата на Израел може да се разглежда като чудо, тъй като те успяха да преодолеят големите предизвикателства и да постигнат победа във войната. Това събитие има голямо значение за историята на Израел и продължава да оказва влияние върху политиката и обществото на региона.ко арабски лидери и утвърди Израел като военна сила в региона. От друга страна, обаче, това събитие остава символ на страдание и загуби за много израелци, които губят близки по време на войната.
За египтяните, Шестдневната война е символ на национално единство и сила, като им донесе териториални печалби и престиж на международната сцена. Това събитие остава важна част от техния национален дискурс и идентичност.
В крайна сметка, Шестдневната война има различно значение за различните страни, като продължава да оказва влияние върху политиката и обществото в региона до днес.ова е символ на израелската сила и упоритост, но от друга – напомня за цената, която трябва да се плати за сигурността и съществуването на държавата. В същото време, за египтяните това е символ на национално възраждане и победа над врага. Така събитието има различно значение за двете страни и продължава да влияе на техните отношения и историческа памети.тази победа Израел придоби по-голяма сигурност и увереност в своите въоръжени сили, но също така и по-голяма отговорност към мира и сигурността в региона. Тя остава важен елемент от историята и идентичността на Израел и продължава да оформя политическите и военни решения на страната.да и гордост. Войната през 1973 година, известна като Йом Кипур, беше тежка загуба за Израел, като страната почти беше превзета от изненадващия атаки от страна на Египет и Сирия. Въпреки това, благодарение на героичните усилия на ЦАХАЛ, Израел успя да се отбрани и да се възстанови, което се счита за голяма победа за страната. Това събитие обаче остава травматично за израелците, тъй като те загубиха много хора по време на войната. В египетското съзнание обаче, победата върху Израел в Йом Кипур войната е записана като голям успех и гордост за страната.Израел постигна изключителен успех, но от друга – цената, платена за тази победа, беше огромна. Това събитие остава в историята като едно от най-значимите в израелско-египетските военни конфликти и продължава да оказва влияние върху политическата и социалната динамика в региона.народна освободителна война. Тази победа промени геополитическата карта на Близкия изток и утвърди Израел като важен играч в региона. Тя също така доведе до подписването на мирни договори между Израел и Египет, които донесоха стабилност и просперитет на региона. Въпреки трудностите и загубите, победата за Израел остава символ на настойчивост, смелост и решителност.трана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и трауматична. Това е пример за сложността на военните конфликти и техните последици, които остават в съзнанието на хората и формират техните исторически нагласи.страна, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока. Израел загуби много войници и пострада от сериозни загуби. Също така, войната остави травми и болка в израелското общество.
Въпреки това, победата на Израел в Шестидната война имаше голямо значение за неговото съществуване. Тя укрепи позициите на Израел в региона и го направи по-силен играч в политическата и военната сфера. Така че, въпреки болезнените последици, победата в Шестидната война беше от съществено значение за Израел. бяха необходими, за да се мобилизира целият американски въздушен трафик за Израел. Всеки съюзник би трябвало да е щастлив, че правим това! Не приемам схващането, че е имало някакво забавяне в тези усилия, защото до вторник сутринта бяхме с впечатление, че Израел лесно ще победи арабското нападение. И затова сутринта в събота се съгласихме с предложението за прекратяване на огъня, което трябваше да бъде внесено в ООН не от Съединените щати, а от някоя друга държава. Опитахме се да накараме Австралия, след това и Англия да внесат предложението. Садат го отхвърли, защото вярваше, че печели и нареди на две бронирани дивизии да преминат канала, считайки, че Израел няма въздушно превъзходство там. След като се оказаха извън обсега на съветската зенитна артилерия, те станаха много уязвими за израелската авиация и Садат загуби няколкостотин танка тази неделя. Тогава битката се измести и израелските сили, мисля, че беше във вторник, пресякоха Суецкия канал. В началото нямаше никакво забавяне, всичко започна още от първата нощ. Преди войната бе немислимо, че Израел ще има нужда от въздушен транспорт, когато започне войната.
Какво предизвика промяната в бойната карта?
Промяната в бойната карта започна да се наблюдава след контраатаката на Голан и изтласкването на сирийците до 40 км от Дамаск. Сирия поиска от Египет да увеличи бойните действия в южната част на страната, за да облекчи натиска в Голан. Египтяните опитаха и не успяха. След това се стигна до пресичане на канала и обкръжаване на египетската Трета армия. Садат ме покани в Москва. По това време израелските сили вече бяха преминали Суецкия канал и когато пристигнах там, настоях за незабавно прекратяване на огъня. От момента, в който помолих Брежнев за прекратяване на огъня, до неговото изпълнение минаха още 48 часа, което подобри положението на Израел на бойното поле.
През февруартта на Израел и го принуди да преговаря за мир, но от друга страна, това събитие засяга и египетската нация като символ на национално единство и сила.
За Израел победата в Шестодната война означава установяване на границите и сигурността на държавата, но също така и непрекъснати конфликти и напрежение с околните арабски държави. За египтяните това събитие е символ на национално достойнство и сила, но също така и началото на дългогодишно окупация и страдания за палестинската народност.
Шестодната война остава траурен момент в историята на Близкия изток, който продължава да влияе на политическите и социалните отношения в региона и до днес.т Израел от опасността от нападение, но от друга страна, това събитие остава символ на постоянната заплаха, пред която е изложен Израел.
За израелците, победата е символ на тяхната сила и устойчивост, но също така и на постоянната им борба за оцеляване. Тяхната история е изпълнена с моменти на травма и страдание, които са оформили тяхната идентичност и светоглед. Въпреки че победата е отбелязана като голям успех, тя все пак носи и болезнени спомени за израелците.
От друга страна, за египтяните победата е символ на тяхната сила и превъзходство. Тяхната история е изпълнена с моменти на слава и триумф, които са оформили тяхната национална гордост и самочувствие. За тях победата е записана като голям успех и символ на техните военни способности.
Така победата за Израел и Египет има различни символични исторически значания, които отразяват различните им национални идентичности и перспективи.Израелската победа в Шестодната война през 1967 година е безспорен успех за страната, който промени геополитическата карта на региона. Въпреки че израелците се изправяха срещу сериозни заплахи за своето съществуване, те успяха да постигнат изключителни резултати на бойното поле.
ЦАХАЛ, израелските въоръжени сили, демонстрираха изключителна бойна готовност и стратегическо майсторство, като успяха да спрат на 101 км от Кайро и на 40 км от Дамаск. Тази победа обаче остава травматична и болезнена в израелската история, тъй като тя беше постигната в резултат на война и кръвопролитие.
От друга страна, в египетското съзнание, Шестодната война е записана като победа, тъй като страната успя да възвърне контрола си над Синай и да възвърне престижа си в региона. Това различно възприятие на събитията от двете страни подчертава сложността на историческите събития и техните последици.страна, за Израел победата е символ на устойчивост и сила, докато за Египет тя е символ на национално достойнство и възстановяване на престижа. Това показва, че историческите събития могат да бъдат различно интерпретирани в зависимост от перспективата на различните страни.
Въпреки това, важно е да се отбележи, че историческите конфликти и сблъсъци не трябва да определят отношенията между народите и страните в бъдеще. Вместо това, те трябва да бъдат използвани като уроци от миналото, за да се изгради по-добра и мирна бъдеще за всички.да и гордост. Войната през 1973 година, известна като Йом Кипур, беше един от най-тежките конфликти в историята на Израел. Въпреки че Израел най-накрая постигна победа, цената, платена за нея, беше огромна. Това събитие остава в съзнанието на израелците като напомняне за уязвимостта и цената на техните свобода и сигурност. В същото време, за египтяните тази война е символ на национално единство и смелост в опълченска борба срещу по-силния противник. Така двата народа имат различни перспективи върху събитията от 1973 година, които продължават да формират техните национални идентичности.да, която трябва да бъде отмъстена. В същото време, за сирийците това е поражение, което трябва да бъде измазано. Тези различни интерпретации на историческите събития продължават да формират отношенията между тези страни и да влияят на политическите решения, които те вземат.а възстановили живота си в Съединените щати, изрази съжаление, че родителите му не са могли да присъстват.
Роден е като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Германия, в традиционно еврейско семейство. Баща му, Лудвиг, е учител. Майка му, Паула, посвещава живота си на отглеждането на него и брат му. Имат щастливо детство до идването на нацистите на власт. Хайнц се отличава като футболист и като тийнейджър е активен член на младежкото движение „Агудат Исраел“. След идването на власт на нацистите през 1933 г. идилията приключва. Хайнц е изключен от юношеския футболен отбор на Фюрт, нападан е и унижаван заради това, че е евреин.
През 1938 г., в последния момент, семейство Кисинджър успява да избяга в САЩ през Великобритания. По време на Втората световна война се записва в американската армия и благодарение на немския език и интелектуалните си способности се включва във военното разузнаване в Европа. Това е началото на академичния и политическия му възход.
Рабин вярва, че еврейството, корените и домът ти оказват влияние върху политиката ти по време на войната „Йом Кипур“
Трябва да разберете, че това е било ангажимент към Израел, но също така е било част от стратегията за изтласкване на Съветския съюз от Близкия изток. Така че за мен и Никсън от самото начало искахме да използваме войната, за да запазим Израел – но в американския контекст, за да премахнем руското присъствие от региона.
А еврейството ви?
Аз съм евреин, така че не ми трябва повече, за да уважавам еврейския народ. Загубих 11 членове на семейство си в Холокоста и неизброимо количество приятели – може би половината, с които съм ходил на училище. Така че за мен е нещо естествено, че приемам оцеляването на еврейския народ и на израелската държава като лична цел.
Но по това време бях държавен секретар. Бях първият държавен секретар евреин. Бях първиятстрана, Израел постигна победа във войната, но от друга страна, цената на тази победа беше висока и остави трауми и болка в израелската история. В същото време, за Египет победата срещу Израел беше голям успех и гордост, който остава в историята им като символ на сила и воля за победа. Тези различни перспективи показват как историческите събития могат да бъдат възприети по различен начин в зависимост от гледната точка на хората и нацията.я началото на египетската агресия и доведе до подписването на мирен договор между Израел и Египет, но от друга страна, това събитие остава символ на загуби и страдания за израелската нация.
Въпреки това, победата на ЦАХАЛ в Шестдневната война остава важна част от историята на Израел и продължава да влияе на политическата и социалната обстановка в региона. Тя е символ на силата и решителността на израелския народ и армия, както и на неговата способност да се пребори с предизвикателствата и заплахите пред неговата сигурност и съществуване.рзва гордостта и националната идентичност на израелците, но от друга страна, това събитие е источник на травма и страх за тях. В същото време, за египтяните тази победа е символ на техните военни способности и национално достойнство.
Независимо от това какво представлява за различните страни, Шестдневната война остава ключов момент в историята на Близкия изток и има дългосрочни последици за региона. Тя променя границите, води до окупация на палестинските територии от Израел и създава основата за бъдещи конфликти и напрежение.ществуване. Но това не означава, че трябва да забравим ужасните загуби, които Израел понесе по време на тази война. Трябва да се уважава и помни жертвата на всички, които загубиха живота си в тази война, и да се стремим към мир и сътрудничество в региона.
Израел е страна с богата история и култура, и трябва да се уважава и ценя това. Надявам се, че в бъдеще Израел ще успее да намери пътя към мирно съвместно съществуване със своите съседи и да изгради стабилно и благополучно бъдеще за своите граждани.
Вярвам, че диалогът и взаимното уважение са ключът към постигане на този цел. Надявам се, че Израел ще намери начини да се примири със своите съседи и да изгради мирно бъдеще за цялата регион.
