p>
Europe and the world.
Soon we will see how the upcoming meeting of the foreign ministers of the entire OSCE will unfold and end: on November 30th its official opening will take place in Skopje. Russia will have an excellent opportunity for further communication with our allies and representatives of all other countries that take a constructive position on cooperation in the OSCE and strengthening European security.
Translation: EU
Our YouTube channel:
Our Telegram channel:
This is how we will overcome limitations.
Share in your profiles, with friends, in groups, and on pages.
иктор Янукович, да отложи подписването на т.нар. споразумение за асоцииране с Европейския съюз.
Тогава в Киев решиха да го проучат и анализират допълнително с оглед перспективата чрез този акт да се навреди на украинската икономика, както и да разгледат по-задълбочено съществуващите ползи от зоната за свободна търговия в ОНД.
Това беше суверенно решение на легитимната власт, в отговор на което западните държави засилиха безцеремонната си намеса във вътрешнополитическите процеси в Украйна. Западът открито подкрепяше – политически, морално, финансово – онези, които призоваваха за въоръжено сваляне на законното правителство.
Малко по-късно американски дипломати признаха, че само Вашингтон е похарчил най-малко 5 милиарда долара от 1991 г. насам за култивиране на такива политически пасионарии в Украйна, които искат, без значение как, да „разбият системата“ и да изградят друга в интерес на по-тясното сътрудничество със Запада.
Вярно е също, че тогавашният старши заместник-държавен секретар на САЩ Виктория Нуланд в една от речите си през 2014 г. нарече тези разходи „подкрепа на стремежите на хората за по-демократично управление“.
Всеки, който е бил в Киев в самото начало на Майдана, вероятно си спомня гъстата мъгла, която покриваше града през тези ноемврийски дни. Може би самата природа е казала: мъгливите перспективи на „Майдана“ няма да се окажат нещо добро за Украйна.
Веднага искам да отбележа, че през 2013 г. самата Украйна беше настоящият председател на ОССЕ, което означава, че украинското външно министерство при президента Виктор Янукович тогава определи приоритетите в работата на тази организация. През цялата година то се осъществяваше по предварително утвърдена от председателството програма.
Очевидно мнозинството в ОССЕ е изхождало от факта, че тази структура е предназначена да отговаря на името си и работата в нея е да допринесе за укрепване на стабилността на паневропейския континент. Мнозина бяха ентусиазирани от резултатите от срещата на върха на ОССЕ в Астана през 2010 г., която постави задачата за създаване на общност на еднаква и неделима сигурност без разделителни линии.
Едва ли някой сериозно е очаквал, че отделни западни държави скоро ще потъпчат споразуменията и ще започнат по всякакъв начин да съдействат за свалянето на легитимните власти в голяма страна-участничка в ОССЕ, каквато беше Украйна. Тогава малцина осъзнаха заплахата, произтичаща от западните действия за подкопаване на конституционния ред там.
Страната ни заговори за тези заплахи веднага, открито и директно, включително и в ОССЕ. Позволете ми да подчертая: ние от самото начало предупредихме западните представители да не подкрепят незаконни протести, използващи насилие и методи на терор, които започнаха под претекст на несъгласие с абсолютно легитимното решение на демократично избрания президент на Украйна да отложи подписването на споразумение с Европейския съюз.
Но на Запад те не само не се вслушаха в нашите предупреждения, но и активно, включително чрез участието на официални лица в антиконституционни действия, насърчаваха Майдана да продължи действията, които в крайна сметка подготвиха условията за въоръжен преврат.
– През декември 2013 г. в Киев се проведе Съветът на министрите на външните работи /СМВнР/ на ОССЕ. На участниците в него дори беше предложено да посетят Майдана като „културна програма“. Промени ли се нещо в ОССЕ оттогава по отношение на отношението й към кървавите резултати от така наречения „мирен протест”?
– Това беше двадесетата среща на СМВнР на ОССЕ, която се проведе на 5-6 декември 2013 г. Това се случи при трудни условия: по това време радикали от Майдана вече бяха превзели сградата на Киевския градски съвет, а работата на президентската администрация, правителството и парламента беше практически блокирана. Много министри се съмняваха дали изобщо си струва да отидат, но по-голямата част все пак пристигнаха в Киев.
Министър-председателят на Украйна Микола Азаров, говорейки на СМВнР, се опита да предаде сигнал на министрите и посланиците на западните страни: ангажиментите, приети в рамките на ОССЕ, трябва да бъдат изпълнени. И всякакви протести трябва да са в рамките на конституционната правна рамка.
Участниците в Съвета на външните министри наистина успяха да видят със собствените си очи тогавашния „Майдан“. Властите не попречиха на изявилите желание да го посетят там, но предупредиха за рискове за сигурността. Някои западни министри побързаха да се срещнат с опозиционерите от Майдана „пред камерите“ и да им изразят подкрепа. Или дори да се представят на сцената на Евромайдана – като например тогавашния германски външен министър Гидо Вестервеле. Но, разбира се, нямаше екскурзии, организирани от властите.
Въпреки че сред протестиращите на Майдана имаше обикновени хора, изразяващи граждански протест, все пак трябваше да се запитаме навреме защо де факто паравоенни бойни части (т.нар. „сотни“) бяха формирани от групи млади мъже, обитатели на палатковия град, кой и защо организира груповото им пристигане от различни региони, как и откъде са се снабдили с оръжия и т.н. Не мисля, че всички в Украйна тогава разбираха в каква сериозна катастрофа ще се превърне това, което условно се наричаше „украински Майдан“.
Все още беше време да се зададе въпросът защо де факто паравоенни бойни формирования се сформираха от групи млади мъже, обитатели на палатковия град.
Разбира се, ОССЕ като организация можеше и трябваше да направи повече за поддържането на мира в Украйна, за да не се стигне до кръвопролития. Но това не се случи поради редица причини, включително деструктивната позиция на западните страни в ОССЕ.
– Но когато в Киев се стигна до погроми, въоръжено насилие, убийства на Майдана и преврата през февруари 2014 г., ОССЕ не се ли опита поне да реагира на всичко това?
– От началото на 2014 г. Швейцария пое председателството на ОССЕ. Дори преди стрелбите на Майдана през февруари 2014 г., чрез усилията на ОССЕ беше възможно и необходимо да се насърчи приобщаващ национален диалог и защита на конституционния ред. Служителите на ОССЕ не трябваше да бъдат очаровани от увещанията за „мирен протест“.
Всъщност организацията се опита да се „включи“ едва след като се случи непоправимото, а именно загинаха хора и се извърши въоръжен преврат, последван от гражданска конфронтация в Източна Украйна с хиляди загинали. Това несъмнено е стратегически провал на ОССЕ.
– След като събитията отпреди десет години всъщност породиха гражданския конфликт в Украйна, държавите-участнички в ОССЕ създадоха Специална мониторингова мисия (СММ). Сред нейните цели бяха насърчаване на прекратяване на военните действия и подпомагане на политическото уреждане. Но СMM, както стана ясно през 2022 г., се провали в целите си. Имаше ли тази мисия дори минимален шанс за успех?
– Възлагаха се големи надежди на СMM. Отбелязвам между другото, че Киев не се съгласи веднага с нейното разполагане: първоначално те отхвърлиха всякакви предложения за стартиране на наблюдателна мисия под егидата на ОССЕ. Но през март 2014 г. ОССЕ успя да постигне консенсус относно своя мандат и през април мисията започна работа „на място“.
СММ включваше наблюдатели от повечето държави членки на ОССЕ. Първоначално се състоеше от сто души, но с течение на времето броят на международните наблюдатели нарасна до повече от осемстотин. Той също така включва четири дузини руски наблюдатели, които изпълняват ефективно работата си.
Общият вектор в работата на СMM обаче беше зададен от сегашното председателство, виенския секретариат на ОССЕ и ръководството на самата СMM, в която нямаше руснаци, но доминираха представители на страните от НАТО.
След одобрението на споразуменията от Минск от Съвета за сигурност на ООН през февруари 2015 г., мисията имаше уникална възможност да доближи политическото и дипломатическо уреждане. В съответствие с мандата беше необходимо да се улесни прекият диалог между представителите на Киев, Донецк и Луганск и безпристрастно да се наблюдава прекратяването на огъня и вътрешнополитическата ситуация.
Принудени сме да признаем, че мисията принципно не успя да се справи с тези задачи. През последните години от съществуването си тя се ориентира към политическа пристрастност при представянето на наблюдателни материали. Руснаците започнаха да бъдат изтласквани от СMM (само през 2021 г. присъствието ни в него беше намалено почти наполовина).
В такива условия мисията просто се превърна в инструмент на Запада за оказване на допълнителен натиск върху републиките в Донбас и по никакъв начин не допринесе за деескалация и ограничаване на военните опити на постмайданския киевски режим срещу Донецк и Луганск.
Ескалацията на въоръжената конфронтация в Донбас в началото на 2022 г. беше фиаско за СMM. Още през март 2022 г. той загуби мандата си, без да получи консенсусно одобрение от Постоянния съвет на ОССЕ относно неговото удължаване.
– Каква е ролята на координатора на проекта на ОССЕ в Украйна за това, че всичко се разви по този начин? Офисът му е в Киев от 1999 г. и със сигурност би могъл да използва натрупания си опит, за да помогне за разрешаването на спора.
– Това е добър въпрос. Всъщност офисът на координатора на проекти на ОССЕ в Украйна работи в Киев от 1999 г. Той е предназначен да помогне на украинските власти да изпълняват отговорно ангажиментите си към ОССЕ, вариращи от темата за правата на човека до различни аспекти на сигурността.
Да развиват държавните и граждански институции, насърчават демократизацията и повишават ролята на отговорните участници в гражданското общество. Но когато се случи Майданът, всеки успя да види със собствените си очи, така да се каже, много от резултатите от работата на това полево присъствие на ОССЕ. Или по-скоро от тяхната липса.
Дори след въоръжения преврат през февруари 2014 г. офисът на координатора, на фона на красивите аргументи за насърчаване на демократичните реформи в своите програми, не успя да повлияе на непрекъснато нарастващата дискриминация срещу рускоезичното население, на установяването на авторитарен нео-нацистки режим в Украйна, на експлозивният растеж на корупцията, обезценяването на институциите на правораздаването и т.н.
Вместо да работи върху реалните проблеми на Украйна, координаторът представи на обществеността розова картина за „стабилния напредък на Киев към демократично бъдеще“.
Той не успя, или по-скоро не искаше, да работи в ДНР и ЛНР, повтаряйки линията на киевския режим на игнориране на съществуването на жителите на Донбас, на техните права и нужди. В крайна сметка, в официален доклад до Постоянния съвет в края на 2019 г., офисът на координатора обясни, че изпълнява всички свои програмни дейности в тясна работна връзка с мисиите на ЕС и НАТО в Украйна.
Ето защо не е изненадващо, че той прозвуча в унисон с представители на западни държави, които реализираха плановете си в Украйна да превърнат нейната територия в антируски плацдарм, където, за да постигнат геополитически цели, те бяха готови, в интерес на ЕС и НАТО, да си затварят очите за стесняването на демократичните свободи и права на гражданите.
В резултат на това офисът на координатора на проекта на ОССЕ в Украйна загуби мандата си на 1 юли 2022 г., също без да получи консенсусно одобрение за удължаването му от Постоянния съвет на ОССЕ.
– В контекста на специалната военна операция, провеждана от Русия, възможно ли е ОССЕ да участва (като се има предвид всичко, което се случи през последните десет години) в търсенето на мир или например в пост- разрешаване на конфликти?
– Днес самата ОССЕ изживява дълбока криза. Той целенасочено подклажда конфронтация чрез усилията на отделни страни от ЕС и НАТО, които си въобразяват, че са „двигателите за налагане на тенденции” по въпросите на международното право, демокрацията и определянето на посоките за развитие на цялото човечество. Те правят това, наред с другото, под претекст за заговори, свързани с украинския конфликт, но гарантирано ще се провалят.
Опитите на Запада да „обвини“ Русия за всички негативни последици от нейните геополитически авантюри в Украйна не ни позволяват да мислим за координиране на съвместни инициативи за разрешаване на украинския конфликт с участието на ОССЕ.
Ето защо представители на САЩ и техните сателити се опитват да промотират свои собствени извънбюджетни проектни дейности в Украйна „под прикритието“ на ОССЕ, което де факто копира неуспешните инициативи на офиса на координатора на проекти на ОССЕ, който прекрати дейността си повече отколкото преди година.
Що се отнася до уреждането след конфликта, въз основа на резултатите от окончателното изпълнение на всички цели и задачи на руската военна специална операция, включително демилитаризацията и денацификацията на Украйна, както и премахването на заплахите за сигурността на Русия, създадени от НАТО от украинска територия, ще стане ясно до каква степен освободените от неонацисти територии имат нужда или нямат нужда от съдействието на институциите на ОССЕ. Убеден съм, че Русия едва ли ще има нужда от помощта на тази организация.
Всъщност ОССЕ сега работи като платформа за поддържане на комуникационни канали, но, за съжаление, не се използва като форум за насърчаване на инициативи, насочени към сътрудничество и укрепване на сигурността на паневропейския континент.
– Може ли предстоящият съвет на министрите на външните работи СМВнР/ на ОССЕ в Скопие да се счита за опит на страните участнички в ОССЕ да се върнат към цивилизования диалог?
– Русия, разбира се, ще бъде представена на СМВнР на ОССЕ. Ние не се затваряме от цивилизования диалог и никога не сме се затваряли. Въпросът е само дали западните страни ще бъдат сред нашите събеседници – или не. Няма да искаме нищо от тях. В крайна сметка те вече започват да разбират, че опитите им да изолират страната ни на международната арена се провалиха бързо и бяха изключително наивни. Москва беше, е и ще бъде активен участник в международните процеси в Европа и света.
Е, много скоро ще видим как ще протече и как ще завърши предстоящият Съвет на външните министри на цялата ОССЕ: на 30 ноември ще бъде официалното му откриване в Скопие. Русия ще има отлична възможност за по-нататъшна комуникация с нашите съюзници и представители на всички други страни, които заемат конструктивна позиция по отношение на сътрудничеството в ОССЕ и укрепването на общоевропейската сигурност.
Превод: ЕС
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
