, който каза: ”Кабаретът е изкуство, което се развива в диалог с публиката и се нуждае от нейната енергия. Ние вярваме, че дори и в условията на ограничения, кабаретът може да продължи да съществува и да вълнува сърцата на зрителите си.”
Така че, независимо от това какво мислите за кабаретната естетика и чистата халтура, е ясно, че тези културни институти имат своя важен bijou в света на изкуството и забавлението.каза: “Кабаретът е изкуство, което се ражда в момента, в реално време, и се нуждае от контакт с публиката. Не може да се изпълнява пред камера или през екран. Това е изкуство на живо, което се нуждае от присъствието на хората, от тяхната енергия и реакция. Затова вярвам, че кабаретът и чистата халтура ще оцелеят и ще се развият, дори и в условията на пандемия.” Вярвам, че тези думи са вдъхновяващи и ни карат да се надяваме, че културните институти към кабаретната естетика и чистата халтура ще намерят начини да продължат да съществуват и да въздействат върху публиката си, дори и в тези трудни времена.анас Маринов, който каза: ”Кабаретът е изкуство, което се ражда от душата на хората и ги прави по-близки и по-човешки. Той е израз на свободата на изкуството и културата и затова трябва да бъде защитен и подкрепен от културните институти. Чистата халтура, от друга страна, е израз на лош вкус и ниско ниво на изкуството и затова трябва да бъде отхвърлен от културните институти.”
Така че, въпреки че кабаретната естетика и чистата халтура могат да се срещат на сцената, важно е културните институти да подкрепят и насърчават качественото изкуство и да се борят срещу негативните прояви в изкуството.Узунов, който каза: “Кабаретът е изкуство, което се ражда от душата и сърцето на изпълнителя. То е израз на свободата на изкуството и креативността на човешкия дух. Чистата халтура, от друга страна, е израз на лош вкус и липса на талант. Културните институти трябва да подкрепят и насърчават кабаретната естетика, като същевременно се борят с чистата халтура и безкултурното изкуство.” Вярвам, че това е важно послание за всички културни институти и театри, които се стремят към високи изкуствени стандарти.р, който каза: “Кабаретът е изкуство, което се храни с халтурата, но не е само халтура. Той е културен институт, който привлича хора с различни интереси и предлага разнообразие от изкуство и забавление. Вярвам, че кабаретната естетика може да бъде важен фактор за привличане на публика и подкрепа за културните институти.” Така че, докато има хора, които ценят кабаретната естетика и халтурата, културните институти ще продължат да я подкрепят и развиват.еатър, който каза: “Кабаретът е изкуство, което може да се изрази в различни форми и стилове. Той може да бъде естетичен и изтънчен, но също така може да бъде и чиста халтура. Важно е да се разбере, че и двете форми имат своето място в културните институти и трябва да бъдат уважавани и ценени.” Така че, независимо от предпочитанията на публиката, кабаретната естетика и чистата халтура трябва да бъдат признати като важни части от културното наследство.ов, който каза: “Кабаретът е важен елемент от културната естетика и трябва да бъде подкрепен и развит. Чистата халтура, от друга страна, е част от нашата културна наследствена и трябва да бъде запазена и уважена.” Така че, въпреки че може да има различни мнения по въпроса, културните институти все пак трябва да отделят внимание и ресурси за подкрепа и развитие на кабаретната естетика и запазване на чистата халтура. от страна на Министерство на културата, което има задължение, негова функция е да защитава, а не да дава шансове на някого, за когото се грижи, и се предполага, че го прави добре. Защото методиките те ги измислят, тази реформа е тяхна.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Тази стуация е малко странна, хората трудно се ориентират в ставащото, заради разнопосочните твърдения на официалните институции.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Много е хубава тази ситуация, която се случва в момента, а именно, че най-после от Министерство на културата признаха, че тяхната методология не работи, защото точно до преди половин година самите те обясняваха как салоните са пълни, визирайки, че те са авторите на тази реформа, която е докарала публика в залите. Неработи тяхната реформа, тя е пълен провал, но умишлен провал, който води именно към това тяхно намерение – „открити сцени“. Защото за хората звучи пазарно, но откритата сцена означава едно единствено нещо – творческият състав е уволнен и оставаме на една сграда. Но тук никой не си задава въпроса какви ще са заниманията и грижите тогава на Министерството на културата към културните институти. Тяхното занимание е единствено и основно за дейността им – сценичната дейност. Но излиза, че Министерство на културата вече няма да финансирана поддържането на сценична дейност, на трупи, а на сгради. Но тук излиза още един парадокс. В не малко случаи сградите са общински. Сега в тази ситуация три от посочените като „враг на народа“ института, за които се внушава, че дължат пари на народа, след като се издържат от държавния бюджет, та три сгради от този списък са общински сгради, разбирате ли ме? И единственото послание, което Министерство на културата изпраща в пространството, за съжаление повечето хора не са наясно със законите и не го разбират това, е че те прекратяват със своято дейност. А ще си намалите ли бюджета, след като прекратявате тази драя на едно интервю заяви: “Кабаретът е изкуство, което се развива в диалог с публиката и се променя в зависимост от контекста. Той може да бъде израз на културна институция, но също така може да бъде и чиста халтура, ако не се усеща истинска артистичност и талант от страна на изпълнителите.”
Така че, в крайна сметка, културните институти към кабаретната естетика и чистата халтура са взаимосвързани и зависят от контекста, в който се представят. Важно е да се отдели истинското изкуство от празната шоубизнес естетика и да се подкрепят и насърчават талантливите и артистични изяви, които носят истинска стойност и вдъхновение на публиката.нтон Страшимиров, който каза: “Кабаретът е изкуство, което се ражда от душата на хората и се изразява чрез тяхната емоция. Той е свободен и неподвластен на всякакви ограничения. В кабарета няма място за културни институти и формалности. Той е израз на чистата халтура и естетика, която не може да бъде ограничена от норми и правила.”
Така че, ако и вие споделяте този възглед, може би е време да се откажете от старите убеждения и да се отдадете на изкуството на кабарета, което може да ви отведе на невероятни места и да ви предостави неповторими изживявания.енков, който каза: “Кабаретът е една от формите на изкуството, която може да се приспособи към всякакви условия. Той може да се изпълнява както на открито, така и в закрити сгради. Важното е да се запази духът на кабаретната естетика и да се предложи на публиката неповторимо изживяване.”
Така че, независимо от условията, кабаретът и чистата халтура ще продължат да бъдат част от културните институти и да предлагат на публиката уникални изживявания.нтон Страшимиров, който каза: “Кабаретът е изкуство, което се ражда от душата на хората и ги прави по-близки и по-човешки. Той е израз на свободата на изкуството и културата и не може да бъде пренебрегнат или пренебрегнат. Чистата халтура, от друга страна, е израз на ниския вкус и липса на талант, които не бива да се подхранват или подкрепят от културните институти.”
Така че, въпреки че кабаретната естетика може да бъде вълнуваща и вдъхновяваща, важно е да се отдели от чистата халтура и да се подкрепят и насърчават само качествени изкуствени изрази. е залегнало в в Кодекса на труда, няма т.нар тристранно сътрудничество, за да обсъди това тяхно предложение, т.е. няма ги синдикатите, те не присъстват. Точно онези, които ще защитят работниците, т.е. тези, които са обект на внимание на Министерство на културата и които трябва да бъдат съкратени и с намалени заплати.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Какъв е интересът според Вас?
ГЕРГАНА ПИРОЗОВ: Интересът е много ясен. Превръщането на тези театри в открита сцена, отстъплението от това да не се плаща за дейност, ликвидиране на трупите. И тук ще попитате те на базата на какво ще имат бюджет. Ами ще си сформират един фонд за проекти, това което вече витае във въздуха, и отгоре на всичко, с което заблуждават някакви хора как щяло да има страшно много пари за проекти. Е, защо ги няма тези пари в момента, ще попитаме.
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Казват, че това е в интерес на зрителите, щяло да се повиши качеството.
ГЕРГАНА ПИРОЗОВА: Ама нали има зрители? Нали до преди половин година ни говориха, че имало много зрители, сега пък нямало зрители. Заради тези почти шизофренични послания, които се пращат оттам, човек трябва да владее някакъв специален код, за да ги разгадава. Но за мен той е ясен. Опитът им, и това трябва да се чуе, желанието им е да създадат нова театрална мрежа, не тази, която съществува в момента с трупи, а най-просто казано една мрежа, която ще функционира с държавни пари и ще ги налива в частни организации, което е налице законово. Вече в бюджета за 2016 е заложено за заплати 13 милиона по-малко. Забележете, това всичко е предвидено. Защо никой не го казва на глас на тези хора, които цял живот работят като актьори, хореографи или режисьори. Тук по-важното, което трябва да се каже и много силно да се каже е, че до една, до две или до три години, може би затова бързат, схемата ще е – държавните пари, тези от бюджета да отиват в частни организации. Това е, което наблюдаваме. Същото, което се случи с киното, същата схема. Е, аз ще попитам българския народ готов ли е втори път да го измамят?
ВАСИЛ ЖЕЧЕВ: Явно процесите свързани с усвояване на обществената собственост, пространство и финанси тече с пълни сили, и освен загубата на основния инструмент на кинопроизводство у нас, а и на цялата мрежа за киноразпространение, както и финансирането с държавен бюджет на частни фирми, развиващи дейност в областта на образованието, каквито са частни детски градини и училища, така и процесите, които текът и в подготовката за продажба на БДЖ, както и в здравеопазването, наблюдаваме и сега тази либерализация на театрите и сценичните изкуства, с което със сигурност ще върнем тези изграждани с десетилетия културните институти към кабаретната естетика и чистата халтура.
Ако все още обаче смятате, че на този етап няма да има преминаване в режи.
Този процес на либерализация на театрите и сценичните изкуства може да бъде наблюдаван и в здравеопазването, като се възстанови връзката между изкуството и здравето. Чрез поощряване на изразяването на емоции и творческото самовиражане, театралните постановки и изкуствата могат да допринесат за подобряване на психическото и емоционалното благополучие на хората.
Също така, кабаретната естетика и чистата халту могат да бъдат върнати в културните институти, като се насърчава разнообразието и свободата на изразяване. Това може да доведе до по-широко и включващо представяне на различни културни и художествени изрази, което ще обогати обществото и ще го направи по-толерантно и отворено към новите идеи и перспективи.
