/Поглед.инфо/ Инициативата „Компас за социалисти“ представя палитра от леви гласове и полемики*
Парламентарните избори от април 2021 г. са вече зад нас и въпреки че все още не е ясно колко дълго новият парламент ще просъществува, едно знаем със сигурност: лявото хем няма да има широко представителство в парламента, хем, отчитайки особеностите на българската медийна среда и нейното властоугодничество, леви прогресивни позиции ще намират все по-трудно място в обществения разговор.
Множество са анализите за съкрушителната загуба на Българската социалистическа партия. Те обаче не могат да изчерпят състоянието и бъдещето на левицата в България. Млади и вече не толкова млади социалисти се сдружават в колективи извън БСП с ясната нагласа, че се борят срещу БСП като изразител на консервативни идеи и прокапиталистически политики; в продължение на повече от десетилетие редови социалисти напускат партията иИмената на авторите са измислени и са използвани само за целите на примера.брев, Мария Петрова и всички останали участници в дискусията са поканени да изразят своите мнения и аргументи в рамките на посочените срокове. Събитието обещава да бъде интересно и плодотворно за размяна на идеи и виждания. Благодарим на всички, които участват в този диалог и се надяваме на конструктивни дискусии и обогатяващ обмен на мнения.Ново време” и dВЕРСИЯ си запазват правото да редактират текстовете преди публикуването им.етентността на информацията в този текст не може да бъде гарантирана и следва да бъде потвърдена от официални източници.strong>За контакти: Рая Апостолова, e-mail: [email protected], тел. 0888 888 888
em>За повече информация относно участието в дискусията, моля свържете се с нас на посочените контакти.
ние е да оказват натиск върху БСП. Дренска обособява политическия момент с думите „Не може с БСП, но не може и без“. Но тук, за нас, изниква и един друг въпрос: Могат ли БСП или други леви партии, без антикапиталистическите колективи, без тяхната теоретична подготовка и опит по места?
Стойо Тетевенски изтъква нуждата от отварянето и демократизирането на БСП по начин, който да обхване борбите на левите движения в страната. За автора обаче на този етап БСП е неспособна да защитава и представлява тези движения заради консервативния си завой и липсата на адекватно социалистическо отношение и теоретизиране по въпроси като расизъм и хомофобия. Но критиките за адекватно отношение към расистки и хомофобски структури вляво не са отнесени единствено към БСП. Антиавторитарните и анархистки колективи Фабрика Автономия и Феминистка библиотека отбелязват, че дори в самите леви, извънпартийни движения работата на киуър активисти и анархисти търпи процес на маргинализация, въпреки добре функциониращите и устойчиви физически пространства, поддържани на основата на солидарност и взаимопомощ. За разлика от Стойо Тетевенски, Алекс М. счита, че няма място за каквото и да било взаимодействие между извънпартийните движения и партиите (особено БСП), предвид отказа на последните от социалистическите идеали и политики. За авторката мястото на извънпартийните движения не е в изборния процес.
Другарите от „23 септември“ смятат обаче, че трябва да си върнем вярата в организираното партийно движение, както и че недоверието на левите към БСП произхожда от участието на столетницата в реставрацията на капитализма и от обърнатия ѝ гръб към работническата класа. Решението на този проблем, според тях, е създаването на партия, която да защитава работническия интерес, от една страна, но и която ще се бори за премахването на капитализма, от друга. Илия Марков също извежда тезата за нуждата от нова лява партия, но такава, защитаваща леви, зелени и либерални позиции. Според него разговорите за социалистическите движения трябва да се концентрират върху практически въпроси и цели. Два от тях са ключови: ясно определение на групата хора, чиито интереси една такава партия защитава, с цел устойчовото ѝ развитие. Едно такова развитие преминава от влизането в парламента, през установяването ѝ като основна опозиционна сила до достигането на възможността да сформира правителство. Вторият ключов въпрос, който Марков извежда, е нуждата от ясни политики и обозрима програма, която да привлече въпросната група хора.
Галин Дурев също вижда нарушена симбиоза между леви движения и партии, което стабилизира разминаването между интересите на работническата класа и възможността партиите да са изразител на този интерес, като отчита силно променената структура на формите на труд в последните десетилетия. Иво Инджов обръща поглед върху политическата функция на левия популизъм и спори, че левите движения и партии трябва по-често да си служат с неговия език. За Инджов това би решило проблема за политическата мобилизация, и може би в някаква степен дава отговор на притесненията на Дурев.
Михаил Гюрев подхожда прагматично към въпроса за нарушеното взаимодействие между партии и движения и смело предлага, че на този етап е необходимо подписването на споразумение между социалистическите партии, от една страна, и синдикалните и леви колективи от друга. Коалиционният съвет, начело на това споразумение, ще функционира като „оперативен синтез“ между партии и движения, а задачата му е да очертава политики и мерки, тактическите стъпки за тяхното прокарване в парламента. Дългосрочната теоретико-практическа задача на Коалиционния съвет се крие в постигането на „оптимален синтез“ между партии и движеp>За повече информация относно участието в дискусията, моля свържете се с нас на посочените контакти.
Благодарим ви за проявения интерес и очакваме с нетърпение вашите реплики и дуплики!
С уважение,
Екипът на сп. “Ново време”
* Забележка: Текстът на обявата може да бъде променен или актуализиран по всяко време.
е инициатива на сп. „Ново време“ и сп. dВЕРСИЯ, която има за цел да предостави платформа за дискусия и обмен на идеи сред социалистическата общност в България.
етентността на информацията в текста е отговорност на авторите и не отразява непременно официалната позиция на сп. “Ново време”.
За повече информация относно процеса на реплики и дуплики, моля посетете сайтовете на сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ. Благодарим ви!strong>За повече информация относно участието в дискусията, моля свържете се с редакцията на сп. “Ново време”.
нията на сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ си запазват правото да редактират текстовете преди публикуването им.
битие, което се организира от сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ, с цел обсъждане на актуални социални и политически теми.
ни иновации” е инициатива на сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ, подкрепена от Фондация “Америка за България”.
p>
За повече информация относно участието в дискусията, моля свържете се с нас на посочените контакти.
Очакваме с нетърпение вашите реплики и дуплики!
е инициатива на сп. „Ново време“ и сп. dВЕРСИЯ, която има за цел да предостави платформа за дискусия и обмен на идеи сред социалистическата общност в България.
роект на сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ, посветен на социалните проблеми и предизвикателствата пред социализма в съвременния свят.
p>За повече информация относно процеса на публикуване на репликите и дупликите, моля, свържете се с редакцията на сп. “Ново време” или посетете сайтовете на сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ. Благодарим ви за участието и за вашия интерес към дискусията.
ентарът” е рубрика на сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ, в която се публикуват статии и анализи на актуални теми от обществения, политически, икономически и културен живот в България и света.етентността на информацията в този текст не може да бъде гарантирана и следва да бъде потвърдена от авторитетен източник.За повече информация относно процеса на реплики и дуплики, моля посетете сайтовете на сп. “Ново време” и сп. dВЕРСИЯ. Благодарим ви!ичество като патриархат и расизъм, за да се поддържа и възпроизвежда – той не може да оцелее без тях. Чрез потисничеството на жените капитализмът си осигурява безплатното възпроизводство на труда. От феминистката група са се спрели по-подробно и на темите „Женски труд и трудови неравенства“, „Феминизъм и държавен социализъм в България“, „Феминизъм и социализъм след 1989 г.?“ А текстът на Алекс М. обобщава темата така: „Без феминизъм всеки социалистически проект ще се провали.“
В сферата на здравето социалистическите решения от текстовете са значително реформистки ориентирани. Къдринка Къдринова и Яница Станчева влизат в задочен диалог, в който първата пита кой днес напомня, че достъпът до безплатно здравеопазване е закрепен в Конституцията, докато втората цитира съответния член от основния закон и подчертава, че заложеното в него положение съществува само де юре. За реформи на национално ниво говорят Станчева и „23 септември“, като авторите подчертават нуждата от премахване на търговията от здравния сектор и засилване ролята на държавата в производството на лекарства, образованието на специалистите, превенцията и профилактиката. Текстовете обаче не коментират как може да се стигне до необходимите промени. Дали резултатите от над двегодишния протест на медицинските работнички (споменат само от „23 септември“) не поставят под въпрос реалните шансове на реформисткия подход тук и сега у нас? Или пък, като отчетем слабата обществена, партийна и всякаква подкрепа, която протестиращите получават, кой/кои са субектите, които да провокират и осъществят тези реформи? Владимир Митев отива крачка по-далеч, като извежда солидарния принцип в здравеопазването извън границите на националната държава и възлага надежди на усилията на различни организации на глобалното гражданско общество да оказват натиск върху обединения като Европейския съюз. Това ли е пътят или е другаде, и кой и как да поведе по него? Впрочем, слабата подкрепа за протестите на медицинските сестри според нас очертават по още един начин слабостта на социалистическите движения и партии към днешния момент. Въпреки силно левите позиции на протестиращите сестри, лявото не съумя да се солидаризира и да изиска промени в здравната система.
От тук накъде?
***
За нас, организаторите, има частичен отговор на поставения горе въпрос. Той се съдържа във Фаза 2 на „Компас за социалисти“, която ще се проведе в рамките на месеците май, юни и юли. Организирана е в следните етапи:
-
Реплика: Всеки участник, изпратил своя позиция във фаза 1, има възможност да реагира на една (или повече) от постъпилите други позиции в рамките на 1000-1500 думи. Тази фаза е отворена и за тези, които не са взели участие във фаза 1, но искат да репликират една или повече от вече зая. „Ново време“ и сп. dВЕРСИЯ, посветен на социалдемократията и социализма в България.
уважение към другите участници.
-
Синтез: След приключване на фаза 2, модераторите на дискусията ще съберат всички позиции и реплики в един документ, който ще бъде публикуван за обществеността. Този документ ще представлява синтез на различните гледни точки по темата и ще служи като основа за по-нататъшните дискусии и разсъждения в обществото.
-
Дискусия: След публикуването на синтеза, всички участници и заинтересовани лица ще имат възможност да участват в дискусията по темата. Модераторите ще следят дискусията и ще се опитат да насочат разговора към конструктивни и продуктивни аргументи.
Този формат на дискусия е предназначен да насърчи разнообразието на гледни точки и да помогне за постигането на по-добро разбиране на сложни проблеми. Вярваме, че чрез диалог и обмен на идеи можем да намерим по-добри решения за общите ни предизвикателства.
