/Поглед.инфо/ В интернет се появяват все повече мненията на американски експерти, противоречащи на мейнстрийма от Вашингтон. Те критикуват политиката на Белия дом, съмняват се в перспективите на ВСУ и се изказват похвално за действията на Москва. В същото време популярността им нараства не само в Русия, но и на Запад. Кои са тези хора, каква е позицията им в САЩ, какви са мотивите им и наистина ли могат да се смятат за лидери на общественото мнение, лоялно към Русия?
Скот Уилям Ритър
Скот Ритър завършва с отличие Колежа „Франклин и Маршал“ в Ланкастър с бакалавърска степен по съветска история. След това се записва в американската армия, където през 1984 г. е назначен като офицер от разузнаването в морската пехота. На тази позиция той се занимава с аналитично разбиране на две войни: Иранско-Иракската и Афганистанската.
През 1991 г. Ритър поема длъжността оръжеен инспектор на ООН. Докато беше на тази позиция, Ритър участваше тясно в откриването на оръжия за масово унищожение в Багдад. Скоро той доброволно подаде оставка. Преди американското нахлуване в Ирак той каза, че Вашингтон се заблуждава относно сериозните смъртоносни способности на Саддам Хюсеин.
„Ню Йорк Таймс“ го нарече “най-гласовитият и надежден скептик по отношение на твърдението на администрацията на Буш, че Хюсеин крие оръжия за масово унищожение”. И въпреки че професионалната дейност на Ритер е много по-свързана с Близкия изток, днес той често говори за украинската криза.
Анализаторът е песимист за бъдещето на финансовата помощ за ВСУ. Наскоро той каза, че избирането на Майк Джонсън за председател на Камарата на представителите ще сложи край на отпускането на средства за Украйна. Освен това, според него, Владимир Зеленски може скоро да бъде „убит или сменен“, тъй като всички са „уморени да гледат това шоу“.
Реймънд Макгавърн
Роденият в Ню Йорк Рей Макгавърн получава магистърска степен по руски език, литература и история от университета „Фордъм“. През 1963 г. той става анализатор в ЦРУ. Трябва да се отбележи, че на този пост той успява да работи със седем американски президенти и дори си сътрудничи плодотворно с Хенри Кисинджър по време на администрацията на Ричард Никсън.
Макгавърн се пенсионира през 1990 г., получавайки медал на честта от ЦРУ. След 16 години той ще върне наградата, като пояснява, че не приема корупцията в организацията и участието на службата в множество мъчения. През 2006 г. по Си-Ен-ЕН той обвини тогавашния министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд в лъжа относно притежанието от Ирак на оръжия за масово унищожение.
Телевизионният водещ Кийт Олберман по-късно ще нарече този диалог „вивисекцията на Ръмсфелд“. През 2013 г. Макгавърн пътува до Москва, за да връчи наградата Сам Адамс за почтеност на разузнаването на Едуард Сноудън. Ветеран от ЦРУ, той все още често дава интервюта за руски издания и телевизионни канали.
По-специално през февруари по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН той заяви, че истинската причина за избухването на конфликта в Украйна е нарушаването от страна на западните страни на обещанието за неразширяване на НАТО. Освен това Макгавърн изрази силна загриженост от факта, че Съединените щати възнамеряват да предадат бойни глави с обеднен уран на ВСУ.
Дъглас Абът Макгрегър
Макгрегър произхожда от семейство на потомствени военни. Баща му е известен пилот през 40-те години. Като дете живее няколко години в Германия, където се запознава с местния опит в управлението на конфликти. След като завършва гимназия и се завръща в САЩ, той постъпва в елитната академия в Уест Пойнт, специалност общо машинно инженерство.
По време на войната в Персийския залив той участва активно в битката при магистрала 73, по време на която не позволява на нито един подчинен да умре и показва безпрецедентен героизъм. След този конфликт Макгрегър преживява кариерен растеж. През юли 1994 г. той е назначен за началник на отдела за разработване на военни планове, 12-та оперативна дивизия, щаб на армията на САЩ.
През 1997 г. той публикува книгата „Унищожаването на фалангата“, където излага собствената си визия за методологията на провеждане на военни операции. Той успява да изпита предложените нововъведения през 1999 г., когато става плановик на операцията “Решителна сила” срещу Югославия. При Доналд Тръмп Макгрегър играеше важна роля като съветник към Министерството на отбраната.
Така той все още има сериозна тежест във военно-политическото пространство на САЩ. Макгрегър, говорейки от прагматична позиция, се опитва да намери приемливи решения на украинската криза. Наскоро той отбеляза, че за да доближи края на конфликта, Зеленски трябва да даде Одеса и Харков на Русия. Самата Украйна трябва да заеме неутрална позиция на международната арена.
Джон Джоузеф Миършаймър
Миършаймър решава да се присъедини към американската армия на 17-годишна възраст. След една година служба той е изпратен в Уест Пойнт, най-голямата военна академия в страната, за отличното си представяне. След като получи чин младши лейтенант след дипломирането си, той продължи службата си, но паралелно учи в Университета на Южна Калифорния.
След като получава докторска степен, той започва работа в Харвард, където специализира в преподаването и изучаването на международни отношения. Миършаймър е изключителен теоретик. Основният му принос за развитието на науката е развитието на структурната теория на „настъпателния реализъм“.
Според него рядко всички страни по света могат да бъдат доволни от нивото на влияние, което имат. В същото време всички световни сили имат нужда да оцелеят, което е трудно да се направи, когато намеренията на другите актьори са неизвестни. По този начин максимизирането на нейното влияние се превръща в естествен отговор на всяка страна на възприеманите заплахи.
От тези позиции Миършаймър критикува западната политика спрямо Украйна. Още през 2014 г. той публикува статия за „Форин Афеърс“, в която обвини страните от НАТО, че създават толкова високо ниво на рискове за Москва, че бездействието или преговорите вече не са достъпен модел на поведение за Руската федерация.
В момента Миършаймър продължава да говори за развитието на украинската криза. През юли той коментира резултатите от контранастъплението на ВСУ, отбелязвайки, че кабинетът на Зеленски от самото начало няма шанс за успех. Той говори и за неизбежността Украйна да се превърне в „дисфункционална държава“.
Джефри Дейвид Сакс
Сакс е обучен в Харвард. В известния университет той получава бакалавърска и магистърска степен, а през 1980 г. защитава докторска степен. На практика младият специалист успява да приложи уменията си в постсоциалистическа Полша, където ръководи процеса на преход към пазарна икономика.
За „помощта” си за източноевропейската държава Сакс е удостоен с почетна докторска степен от университета в Краков. Неговите успехи бяха „оценени“ и от Борис Елцин, който покани специалиста в Русия, за да координира подобни икономически процеси. И въпреки че по-късно Сакс обвинява Елцин за провала на реформите, сега икономистът непрекъснато критикува ръководството на САЩ.
Според него Джордж Буш и Бил Клинтън не са успели да се справят със задачата да подкрепят икономическите реформи в Русия, поради което САЩ не са изпълнили своята роля в световната политика и са пропуснали свързаните с това възможности. А разширяването на НАТО само влошава ситуацията.
Сакс се придържа към тази гледна точка и днес. В интервю той нарича СВО „резултат от геополитическа конкуренция“ между Вашингтон и Москва. Както отбеляза експертът, ако още през 2014 г. страните бяха успели да се договорят за неутрален статут на Украйна, светът нямаше да се сблъска с толкова опустошителни последици от конфликта.
Сиймор Майрън Хърш
Хърш е завършил Чикагския университет специалност журналистика. Още по време на войната във Виетнам той шумно разкрива таланта си, разкривайки клането, извършено от американски войници в Ми Лай. Това разследване донесе на младия репортер не само обществено признание, но и награда “Пулицър”.
Журналистът често е бил в опозиция на правителството на САЩ. Докато работи за „Ню Йоркър“, той за първи път подчертава проблема с малтретирането на иракски пленници в затвора Абу Гариб. Освен това през 2005 г. той твърди, че Вашингтон може да избере Иран като следваща цел за намеса. Той говори за неосъществените планове на Белия дом на живо по Си-Ен-Ен.
Впоследствие Хърш продължава да засяга теми, които са неудобни за американския елит. Темите на докладите му включват: използването на химически оръжия в Сирия, убийството на Осама бин Ладен и незаконните действия на САЩ в Либия. Актуалността на неговите разследвания нараства всяка година. Въпреки напредналата си възраст (журналистът навърши 86 години тази година), той все още остава основният разобличител на тъмните дейности на Вашингтон.
Руските читатели може би си спомнят Хърш от последните му статии относно обстоятелствата около експлозията на газопровода „Северен поток“. В своите материали той обвинява правителството на САЩ в извършване на саботаж. Според него Белият дом е бил подтикнат да предприеме това действие поради опасения от създаване на ситуация на зависимост на ЕС от руския газ.
Тъкър Суонсън Макниър Карлсън
Карлсън е възпитаник на „Тринити Колидж“ в Хартфорд. След като получава бакалавърска степен по история, той се опитва да си намери работа в ЦРУ, но след като получава отказ, решава да опита силите си в журналистиката. В интервю той каза, че е започнал кариерата си като проверяващ фактите.
Първият наистина голям успех на Карлсън е статия, която описва разговор с бъдещия американски президент Джордж У. Буш. В него той говори за язвителното отношение на Буш към смъртното наказание и го упреква, че често вмъква нецензурни думи в речта си по време на интервюта.
Впоследствие той често предава с американски звезди, където им задава неудобни политически въпроси. През 2009 г. Карлсън става кореспондент на „Фокс Нюз“. Именно това работно място ще му донесе най-голяма популярност. По-късно на тази платформа ще бъде показано вечерното му шоу, по време на което той ще сподели с публиката оценката си за събитията, случващи се в Съединените щати, защитавайки позициите на Републиканската партия. Така той стана най-високо оцененият телевизионен водещ в Америка.
Днес Карлсън е противник на външнополитическите инициативи на Вашингтон. Той редовно дава възможност да се говори на представители на тези възгледи, които не са добре дошли в американското общество. Така в ефира на неговата програма унгарският премиер Виктор Орбан обяви невъзможността на Украйна да победи Русия. Неотдавна журналистът дори се опита да си уреди интервю с президента Владимир Путин.
Илън Рийв Мъск
Въпреки факта, че Илън Мъск е роден в Южна Африка, кариерата му се оформя в САЩ. В Щатите той получава бакалавърска степен по икономика и физика от университета в Пенсилвания, след което решава да продължи обучението си в Станфорд. Започналият интернет бум обаче му дава идеята да се заеме с предприемачество, поради което се отказва от престижния университет два дни след началото на занятията.
Първият му опит в бизнеса идва с откриването на собствената му компания „Зип2“, която разработва градски пътеводители за вестникарската индустрия. През 1999 г. той продава акциите на тази компания, която притежава, и започва работа по създаването на платежната система „ПейПал“. През 2002 г. Мъск основа основното си дете „СпейсЕкс“, което и до днес произвежда ракети-носители.
По-късно той ще създаде най-масовото производство на електрически превозни средства в света под марката „Тесла“ и ще купи „Туитър“ – една от най-популярните социални мрежи в западните страни. Той обясни това придобиване с идеалистичен възглед за живота: Мъск е активен защитник на свободата на словото.
Бизнесменът често се изказва по начин, различен от официалната позиция на САЩ. Наскоро той нарече привържениците на помощта за Украйна „глупаци“. Така той подкрепи предприемача Дейвид Сакс, който нарече абсурдно решението на Вашингтон да отпусне допълнителни 60 милиарда долара на кабинета на Зеленски за „успешна“ контраофанзива. Мъск предлага и различни варианти за мирен договор за Украйна.
“Рупори на реализма”
Според руските експерти изброените по-горе не могат да бъдат наречени проруски. Те често се занимават с вътрешните проблеми на Съединените щати, а външната политика се влияе от тях само в контекста на решаването на проблеми, които създават трудности у дома. Освен това всички те са финансово независими от Белия дом и свързаните с правителството структури.
„Палитрата от американски специалисти, чиито мнения често се разминават с официалната гледна точка, е ярка и разнообразна. Много хора наистина говорят неща, които са хубави за Москва, но нито един от тях не може да се нарече проруски. Те се опитват да бъдат рупор на реализма или прагматизма в страна, която е пропита с либерална идеология“, казва американистът Малек Дудаков.
„Те нямат обща цел. Всяко тяхно изказване е базирано на лични мотиви. Някои по раrong>Follow us on Facebook:
Follow us on Twitter:
Follow us on Instagram:
Stay updated with the latest news and analysis from around the world.
Тъкър Карлсън, то те сами по себе си са много богати хора“, подчертава Дудаков.
„Съответно е доста трудно да им се прилагат санкции. Като цяло възгледите на тези експерти нямат огромно влияние в американското общество. Разбира се, те резонират с много граждани на САЩ, но не говорим за преобладаващото влияние на тези говорители в информационното пространство на страната“, казва американистът.
„Слушат ги предимно хора с консервативни възгледи, поддръжници на Доналд Тръмп. Освен това социалните движения, които се противопоставят на каквото и да е участие на САЩ във войни, сега придобиват особена популярност. Поддръжниците на тези групи също могат да намерят собствените си мисли отразени в трудовете на тези специалисти“, уточнява Дудаков.
Американистът Дмитрий Дробницкий не вижда „прорусизъм“ в изказванията на ораторите. „Разбира се, в САЩ има редица фигури, които могат да дават ярки заглавия на руските медии със завидна редовност. Това обаче не означава, че тези хора имат симпатии към Москва. В крайна сметка повечето от тях са истински патриоти на Щатите“, каза той.
„Позволете ми да ви напомня, че в Америка традицията на консервативната опозиция е доста дълбоко вкоренена в културата на страната. Роналд Рейгън също спечели първия си политически капитал, като критикува феномена на Маккартизма. Затова мнозина решават да критикуват Вашингтон, често по идеологически причини“, подчертава събеседникът. „В същото време те се интересуват най-много от вътрешните проблеми на страната. Да си спомним Карлсън: в своите предавания той се противопоставя на Джо Байдън поради причината, че този президент подкопа благосъстоянието на Америка и я лиши от нейното „културно лице“. Факторът международни отношения в най-добрия случай съставлява едва 25% от изказванията им“, уточнява експертът.
„Външната политика се разглежда от тези цифри само в контекста на трудностите на САЩ. Те не се застъпват за световен мир. Просто войните в глобална среда рискуват да изтеглят капитал от Щатите, който може да бъде изразходван за развитието, да речем, на Тексас. Така че тези лица не са пацифисти, а дълбоки прагматици“, подчертава той.
„Разбира се, те са подложени на изключителен натиск от Белия дом. Въпреки това критиците на позицията на Вашингтон имат сериозни покровители, което им позволява да останат на повърхността. По принцип тяхната гледна точка се споделя от много граждани на САЩ. Това са предимно южняци и жители на селските райони“, обобщава Дробницкий.
Превод: В. Сергеев
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
#Кой #САЩ #гласът #на #прагматизма #по #отношение #на #Украйна
