Home » today » News » Индия: човешкият потенциал като заявка за глобално лидерство – 2024-05-17 23:52:59

Индия: човешкият потенциал като заявка за глобално лидерство – 2024-05-17 23:52:59

/Поглед.инфо/ Според повечето⁣ експерти,‌ които наблюдават демографските⁤ процеси и сравняват текущите данни с резултатите от ​преброяването, през 2023 г. Индия ще стане ​най-населената страна на планетата. Населението⁤ й ще надхвърли 1425 милиона ⁣души, което ще позволи на Индия да ‌изпревари Китай.

Освен това, за разлика от Китай, който навлезе в етап на демографска стагнация, Индия все още има значителен потенциал за растеж. Ако ‌настоящите ⁣тенденции ‌се ​продължат до средата на века, индийското население има шанс да надмине границата от 1,7 милиарда.

Такъв мощен⁢ растеж, съчетан с⁢ очевиден технически прогрес (съвсем наскоро космическият​ кораб ‍Chandrayaan-3 направи ⁤успешно меко кацане⁣ на повърхността на Луната и достави там първия индийски луноход) ни ⁣принуждава да погледнем към мястото на​ Индия в глобалния политически концерт по‌ съвсем‍ различен начин. Вече не е‌ „най-големият диамант ‍в нечия корона“, а силен независим играта ще получат достъп до ценна информация и анализи.

пен нарастването на населението ще позволи⁢ на Индия да реши проблемите с ⁣бедността и да се присъедини към клуба на развитите страни, поддържайки лидерството си в показателите за обем с приличен‍ стандарт на живот?

Индия ​и ‍Китай: надпревара от хилядолетия⁢

Фактът, че ⁣Индия‌ изпревари Китай по брой на гражданите си, се възприе⁢ като информационна сензация, но в ⁣исторически план подобно събитие не е нещо уникално. Две азиатски цивилизации се борят за статута на​ най-населения регион в света от древни времена, като първоначално надмощие имаше ‍Индийския субконтинент.

Така, според мета-анализ на ⁣редица ‍демографски изследвания, проведени под егидата на ООН, се признава, че населението на Южна Азия преобладава над населението на Източна Азия до XVI век. Оказва се, че в негласната демографска конкуренция исторически приоритет ‍има Индия, а не Китай, както‍ са свикнали да вярват нашите съвременници.

Преди‌ две хиляди години индийсе ‌информират за важните теми, които обсъждаме.

наложени от социалните мрежи, и ще достигнем до повече ⁣хора.​ Благодарим ви⁤ за подкрепата!

зможно изхранването на голям брой хора.

Друг важен фактор за⁤ рекордното население на Индия трябва да ‍се признае като духовните традиции на самоограничение, които‌ са се развили тук, въплътени в индуизма, джайнизма и будизма, който е генетично свързан с​ индийската културна традиция.

Културата на скромното потребление, която се е развила в индийското общество, широко почитаните идеали на аскетизма и⁤ широко разпространеният‌ отказ от консумация на месо доведоха до факта, че хранителната база, създадена от труда на индийските фермери, може да изхрани повече хора на конвенционална единица продукт отколкото ‌в Европа,‌ Централна Азия ‍или Магреб.

Така ⁣през повечето периоди от цялата история⁣ на⁢ глобалната демографска конкуренция индийският макрорегион е водещ. Китай поема​ лидерството само в​ три ⁢сравнително кратки периода от тази „надпревара“: вероятно по време на династията Тан (8 век); около 1600 г. в навечерието на манджурската инвазия; и приблизително от средата на 18 ​век до наши‍ дни.

Последният, най-дълъг период на китайско господство настъпва​ през ерата на колонизацията на Индия, която нанася‌ огромни демографски​ щети на всички народи от Южна Азия. Британският колониален геноцид: най-големият в световната история, ако считаме намаляването на‍ броя на⁣ една етническа група поради ‍хищническите ‍действия на друга група за геноцид ​(няма‍ значение дали ‍задачата за намаляване е била формулирана или не), то трагедията⁣ на колониална Индия представлява най-големият геноцид в човешката история по⁤ отношение на броя на ⁢жертвите.

Единственото нещо, което ​може да се сравни с него, и то само до известна степен, е ⁢трагедията ⁣на търговията с африкански роби или изчезването на индианците в ​Америка.

Освен това става дума не само за преките военни загуби на индийците по време на колониалните войни и освободителните въстания, не само за​ обедняването на страната поради колониален грабеж. Основната причина за бедствието беше разрушаването ⁢на целия икономически механизъм на индийския макрорегион, унищожаването на цели сектори на икономиката, преориентирани⁤ от вътрешните нужди на местното ⁣население към нуждите на завоевателите.

Учебническият цитат на лорд Бентинк, че ​„равнините на Бенгал са бели от костите на​ памучни тъкачи“, познат на всички⁣ възпитаници на съветското училище от „репоста“ на‍ Карл Маркс, точно илюстрира колапса на памучната⁤ индустрия, в която са работели десетки милиони хора.

Преди пристигането на британците титлата „фабрика на света“ можеше с‍ право да се носи от Индия, която произвеждаше около една четвърт от‌ световните индустриални (занаятчийски) продукти, включително до половината от световния текстил. Английските колонизатори присвоиха индийския памук, зареждайки фабриките в Ланкашир и Манчестър с безплатни суровини и лишавайки съответната индийска индустрия ⁤от прежда.

Британците бъдат информирани за важните теми, които обсъждаме.

бъдат информирани за важните теми, които обсъждаме.

се информират за важните⁢ теми, които обсъждаме.

ено в държавните програми за развитие за ​първото и второто десетилетие на този век.

Трудно ⁢е да се осъди за такива‍ радикални мерки страна, която е преживяла⁢ векове на хроничен глад и полага ‌титанични усилия за‌ преодоляване на бедността, детската смъртност и инфекциозните заболявания, причинени⁤ от нехигиенични условия, но също така е трудно‍ да се препоръчат подобни ⁤регулаторни мерки като роля модел.

Фактът, че Индия излезе напред в демографската конкуренция ⁤с Китай, се обяснява преди всичко ⁣с‍ факта, че ‌Китай премина по-бързо през демографски преход, който естествено се свързва с урбанизация⁤ и ‍модернизация. ​Достатъчно е да споменем, че делът на градското население в Китай надхвърли 50% ‍през 2012 г., а в Индия 64% от гражданите ⁤все още живеят в селските райони.

Освен това средният доход на глава от населението на китайски гражданин ‍е повече от два и половина пъти по-висок от този на индиец (БВП на глава от населението по ППЦ ⁣в Китай през 2022 г. е около 21,4 хиляди долара, а ​в ‌Индия⁤ – 8,3 хиляди. Doll. ).

На​ този фон изглежда⁣ съвсем логично в Китай преди ⁢това да е имало трансформация⁤ на традиционното патриархално⁤ общество, практикуващо висока раждаемост. Регионалният‌ анализ също така убедително⁤ показва, че основната причина за по-бързия темп на нарастване на ‍населението на Индия в сравнение с Китай не е политиката на правителството.

В самата Индия има много значителна диференциация на демографските показатели⁣ в различните щати. По този начин най-значимият показател за възпроизводство, общият коефициент ‌на плодовитост⁣ или TFR ⁢(който ни позволява да разберем колко деца ще има на ​жена предвид настоящата тенденция), варира значително в зависимост от региона.

Например в щата Сиким TFR изглежда твърде​ нисък дори по европейските ‌стандарти ⁣(1,1 – което означава абсолютно преобладаване на​ семейства с едно дете)​ и може да се​ сравни само ⁤с рекордно ‍ниските показатели на далекнат ⁤до ценната ‌информация, която ‌предоставяме!

игнат информацията, която споделяме.

ство, което дава ислямската традиция.

В същото време регионалната променливост на раждаемостта в Индия е доста⁢ ясно свързана със степента на урбанизация: като правило, колкото по-висок⁤ е делът на селското население, толкова по-висока е раждаемостта и обратно.

Забележителните изключения са два ‍слабо населени планински региона, Сиким и Ладак, където нивата на раждаемост са ​изключително ниски дори по съвременните⁤ стандарти, въпреки ‌че по-голямата част от населението на Сиким и Ладак все ​още живее в селските райони.

Вероятно ​основната причина за този спад е основната стратегия за ⁢контрол на ⁣раждаемостта, която отдавна е разпространена сред​ народите от хималайските ⁢планини.

Например полиандрията традиционно се практикува в този регион. Най-големият ​син на собственика на земята⁢ може да ⁢се ожени по избор, но за всички останали наследници‍ по ⁢мъжка линия е⁣ предложена единствената алтернатива: или да се присъединят към ‌семейството на по-големия ‍брат като ‍втори (трети и следващи …) съпрузи на жена си или да станат монаси.

По този начин се регулира човешкото натоварване върху хранителните ​земи; ‍тъй като един плодороден парцел в средата на безплодни планини може да изхрани ​само едно семейство, то само на една жена бива позволено да ражда ‍потомство на тази територия. В същото време‌ броят на съпрузите й не е ограничен: колкото и да са те, повече от една бременност годишно все още не може да ⁤се случи.

Подобна икономическа полиандрия ‌е само‌ един, макар и най-впечатляващият елемент в многостранната стратегия за демографско⁣ самоограничаване на хималайските народи. Много е ​вероятно отношението към плодотворното самоограничение, което се е вкоренило⁢ в плътта⁤ и кръвта, съвпадащо със съвременните ‌глобални тенденции ⁤за ‌малки деца, да дава толкова забележим ефект на намаляване на ⁣раждаемостта дори при селски начин на живот.

Стръмният хълм на демографския преход и зигзагътрнативна ⁢информация и анализи.

ва информация и анализи.

нат до ценната информация, която предоставяме.

Благодарим ви, че ни следите!

ат да се​ информират и образоват по-добре. Благодарим ‍ви за подкрепата!

00 милиона. Тоест населението на страната все още‍ има значителен потенциал за растеж, което може допълнително да засили новопридобития световен шампионат.

Работната сила ⁤на Индия има още по-голям потенциал за растеж, тъй като ⁤днес размерът на възрастовата кохорта,⁣ която ​навлиза в ‍трудовия живот (приблизително 24-25⁤ милиона годишно) е значително, два пъти и половина,​ по-голям от размера на кохортата, достигаща старост ( около ⁣10 милиона шестдесетгодишни и⁤ 8 милиона ‍на⁢ 65 години).⁤ Като се има предвид значителното увеличаване на продължителността на живота ​(средният‌ индийски гражданин‍ днес има⁢ шанс да ‌живее до 72 години, включително мъжете до 70 години) и удължаването ‌на активната трудоспособна възраст, можем спокойно да кажем, че трудовите ресурси на страната ще непрекъснато нарастват през следващите тридесет години.

Най-големият социално-икономически​ ефект през предстоящия четвърт век трябва да дойде от намаляването на така наречения коефициент на социална тежест: съотношението‌ граждани в трудоспособна и инвалидна възраст.

Ако преди десет години децата под 15 години представляваха приблизително 30% от ​индийското⁣ население, а десет години по-късно тази цифра има шанс да се доближи до 22%, ​това​ значително ще намали нуждата от социални разходи и ⁣ще освободи ⁤повече ръце ‌на родителското поколение за продуктивно работа.

Така наречената трета фаза на демографския преход, когато спадът ⁢на раждаемостта, водещ до намаляване на дела на непълнолетните, съвпада с все още доста ниския ⁢дял на възрастните хора, се счита ⁣във всички страни за златния век на икономическото развитие, което позволява по-голяма част от населението да се включи в ⁤икономиката.

Така както в сравнение с Китай, така и в сравнение със САЩ,⁢ чието население вече е в четвъртата фаза на демографския преход, индийската икономика е ​в изгодна ⁤позиция – както поради ⁣продължаващия ​абсолютен ръст на работната сила, а, която предлагаме тук.

тивна информация и анализи, които не ‍се⁤ срещат в главните медии.

до ценната информация, която предоставяме.

тъпват до информацията, която‌ споделяме.

ще получат достъп до​ ценна информация​ и анализи.

ниско ниво ⁤и дори ще прерасне в някакъв, макар и скромен, ръст?

Демографите все още ‍нямат много добра представа какви тенденции очакват⁤ света след четвъртата фаза​ на демографския преход; ‌дали тези тенденции ще станат глобални или ще се различават значително⁣ в различните локални цивилизации. Следователно, гледайки ​толкова далеч в 2100 г. и предварително разпределяйки местата в ‍икономическите класации, има много дръзка ​футурология, а не обективна наука.

Превод: СМ

Абонирайте се ​за нашия Ютуб канал:

и за канала ни в Телеграм:

Споделяйте в ​профилите си, с приятели, в⁢ групите и ‌в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат ⁤до⁢ алтернативната гледна точка за събитията!?

#Индия ⁤#човешкият #потенциал #като #заявка ⁢#за #глобално #лидерство

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.