ажирани и компетентни, които да водят страната към икономически растеж и повишаване на благосъстоянието на населението? Всеки от нас има отговорността да допринесе за постигането на тези цели, като участва активно в обществения живот, избира отговорни и компетентни лидери и допринася за развитието на икономиката и обществото като цяло. Само по този начин можем да създадем по-добро бъдеще за нашата страна и за бъдещите поколения.
Икономическият растеж и повишаването на благосъстоянието на населението изискват усилия и обществено сътрудничество. Само като работим заедно и се стремим към общи цели, можем да постигнем истински промени и подобрения в живота на хората. Нека се обединим в усилията си и да работим заедно за по-добро бъдеще за нашата страна.
Икономическият растеж е важен за развитието на всяка страна, но той трябва да бъде устойчив и да включва всички слоеве на населението. Само по този начин можем да гарантираме, че всички граждани ще имат равен достъп до възможности за развитие и напредък. Нека работим заедно за справедлив и устойчив икономически растеж, който да допринася за подобряване на живота на всички хора в нашата страна.
Икономическият растеж и повишаването на благосъстоянието на населението са от съществено значение за бъдещето на всяка страна. Нека работим заедно за постигането на тези цели и да създадем по-добро бъдеще за всички нас.
p>Бъдещето на еврото
Днес еврото има статут, подобен на този на долара, когато се използва за извършване на международни транзакции. Това са „фиатни пари“ като повечето монети и хартиени валути, които, ако бъдат отказани като платежно средство, не са подкрепени от вид принудителна сила за преодоляване на отказа, ако държавата, където е даден отказът, не се намеси, за да гарантира спазването на подписания международен договор. Фиатните пари нямат собствена стойност/покритие от стоки, злато, което дава възможност на правителствата да печатат неограничено количество от тях, което може да доведе до хиперинфлация. Тъй като паричните договори могат дори да бъдат отменени едностранно по всяко време, както се доказва от отказа на Съединените щати да изпълнят споразумението от Бретън Уудс през август 1971 г.,(правителството на Ричард Никсън отменя златния стандарт, което означава, че доларът престава да бъде конвертируем в злато) международният пазар запазва подозрително и предпазливо отношение към бъдещето на еврото.
Бъдещето на еврото зависи от институционалната архитектура на ЕС, което налага тя да се промени с усилията на всички държавни-членки.
С подписването на Договора от Маастрихт две национални суверенни правомощия бяха прехвърлени от държавите-членки на ЕС: правото да регулират собствените си пазари и правото да управляват собствената си валута. Днес първото правомощие се упражнява от Комисията, която де факто играе роля, която е по-важна от тази на държавните. Второто правомощие се упражнява от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) на държавите-членки, наречена „Евросистемата“, тъй като не всички държави са приели или имат право да приемат еврото (сега 19 от 28), което включва Европейската централна Банка (ЕЦБ), паричният орган със съвещателни и оперативни правомощия.
Кризата от 2008/09 г. разкри проблем с еврото, за който критиците отдавна предупреждаваха, но който беше игнориран от неговите глашатаи. Държава от еврозоната, която се намира в икономически затруднения, не може да девалвира валутата си, за да направи износа си по-привлекателен и по този начин да стимулира икономиката си – тя е изправена пред политически много по-трудната задача да се опита да намали заплатите и възнагражденията, за да се опита да остане конкурентоспособна.
Днес сме свидетели на ново икономическо прегрупиране-ШОС, БРИКС, икономическият възход на Китай, санкциите срещу Русия, респ. отказа на Русия да приема еврото за плащане за доставката на енергийни ресурси, от което логично следва желанието да държавите-участнички да изключат долара и еврото и да приемат друга валута или да създадат нова. Държави, които имат свои собствени суверенни валути могат да печатат пари, за да купят собствения си дълг отколкото да просрочат дълга си.
Бързината, с която се появяват нови финансови инструменти-финтех, криптовалути (Китай планира въвеждане на цифров юан или е-CNY, а същевременно “Оформя се руски златен стандарт, защото металът се монетизира директно от руското правителство и от централната банка на страната, като банкерите определят обменния курс на златото към рублата като фиксирана цена за Кремъл”, според Крис Пауъл-ковчежник и секретар на GATA (Комитет за противодействие на златните картели), ще продължи да изпреварва способността те да се регулират в реално време. Това налага нов набор от правила, които да ръководят международното сътрудничество и да подпомагат конкуренцията в тези нови икономически пространства.
В това бурно и динамично валутно време нашите управляващи се стараят да ускорят приемането на еврото вместо националната валута-българския лев, а 9 държави (8 от началото на 2023 г.) все още се въздържат от такова действие. Това беше и една от причините за излизането на Великобритания от ЕС. Дори и Ангела Меркел след среща със Саркози през 2010 г. заяви:“ „Ако еврото се провали“, „Европа се проваля “, предупреждавайки, че последствията за цяла Европа ще бъдат „непредвидими“. Румъния отлага приемането на еврото за 2029 г. , а е с по-добри икономически показатели спрямо България. След 20 години еврото се изравни с долара. Прогнозира се дори да стане 0,95 долара. А евтиното евро оскъпява вноса, което е опасно за България при отрицателен външнотърговски баланс, от което ще последва още една инфлационна спирала и обедняване на българското население.
Условие първо:
България не трябва да бърза за приемане на еврото, като същевременно поиска гаранции от Европейската комисия:
– че няма да допусне еврото да девалвира с повече от 15% към датата на приемането в ЕRMII– на 10 юли 2020 г. каквито изисквания има ЕЦБ към българския лев;
-да си запази правото да провежда собствена монетарна политика;
За съжаление това е почти неосъществимо в рамките на Еврозоната отделните държави да провеждат собствена монетарна политика, което означава, че България ще стане заложник на ръководството на Европейската комисия и Европейския парламент, за които просперитетът на България и повишаване на благосъстоянието на българския народ не са приоритет. Присъединяването към еврозоната е задължение на всяка страна, в това число и България, според Договора за функциониране на Европейския съюз. Няма точно обозначен момент кога една държава следва да стане член на паричния съюз, тъй като това е свързано с изпълнението на определени критерии (т.нар. Маастрихтски критерии), които включват ниска инфлация, стабилни лихви, ниска задлъжнялост и бюджетен дефицит, како и стабилен валутен курс, но няма критерии, свързани с жизнения стандарт на населението.
2. Обменен курс лев-евро
В становището си ЕЦБ въвежда действието на параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет за създаване на механизъм на обменните курсове в третия етап на икономическия и паричен съюз, Амстердам, 16 юни 1997 г. а именно:
“Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“ Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност:“Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел.автора) интерес.“
Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна.
Но с влизането в Еврозоната :“… държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“
Производителност: производителност на отработен час, в щ. долари
|
Страна |
Година базова |
2019 година |
Изменение,% |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Австрия |
1950 6,80 дол/час |
65,15 дол/час |
+859 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Белгия |
1950 9,94 дол/час |
66,27 дол/час |
+556 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Германия |
1950 4,80 дол/час |
68,85 дол/час |
+1336 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Франция |
1950 7,07 дол/час |
68,63 дол/час |
+871 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Гърция |
1951 3,64 дол/час |
33,03 дол/час |
+808 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Румъния |
1995 9,54 дол/час |
34,72 дол/час |
+264 |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
България За да постигнем икономически растеж и подобрим благосъстоянието на населението, е необходимо да се предприемат конкретни стъпки и реформи в различни области. Това включва подобряване на бизнес климата, привличане на инвестиции, развитие на образованието и наука, подпомагане на иновациите и предприемачеството, подобряване на инфраструктурата, реформи в публичния сектор и борба с корупцията. Също така, е необходимо да се осигури социална справедливост и равен достъп до възможности за всички граждани. Това включва подобряване на здравеопазването, социалната подкрепа и социалната мобилност, както и борба с бедността и неравенството. За да постигнем тези цели, е необходимо да има ясна визия и стратегия за развитие, както и ангажираност и отговорност от страна на управниците и държавниците. Необходима е и активна участие и подкрепа от страна на гражданите, които трябва да бъдат информирани, мотивирани и мобилизирани за участие в обществения живот и вземането на важни решения. Икономическият растеж и повишаването на благосъстоянието на населението са възможни, но изискват усилия, ангажираност и отговорност от всички участници в обществото. Само по този начин можем да изградим устойчиво и процъветащо общество за бъдещите поколения. еврозоната. Заявлението, че ще спази действащия обменен курс е само едно добро пожелание. Никой няма да иска нашето мнение, а решението ще бъде взето от другите страни-членки, за които благосъстоянието на населението в България не е приоритет. Условие второ: България да поиска от ЕС гаранции за обменния курс лев-евро, като предварително БНБ, БАН и други институции чрез различни сценарии да определят кой е минималния допустим обменен курс. Още повече, че при вземането на решението представителят на България/управителят на БНБ може да присъства, но няма право на глас. Освен това трябва да се имат предвид опитите на ЕК, на ЕНП на ръководителите на Франция и Германия да отпадне изискването за единодушие при вземането на решения за бъдещето на ЕС. 3. Еврозона и дългове Дълговата криза започна през 2008 г. с колапса на банковата система на Исландия, след което се разпространи предимно в Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания през 2009 г. Това доведе до загуба на доверие в европейските предприятия и икономики. Кризата в крайна сметка беше овладяна от финансовите гаранции на европейските страни, които се страхуваха от колапса на еврото и финансовата зараза, и от Международния валутен фонд (МВФ). Рейтинговите агенции понижиха рейтинга на дълговете на няколко държави от еврозоната. В един момент дългът на Гърция беше преместен в статут на боклук, за да се спаси рейтинга на банките-кредитори, а Гърция да получи висорисков рейтинг. Държавите, получаващи спасителни средства, трябваше да изпълнят мерките за икономии, предназначени да забавят растежа на дълга на публичния сектор като част от споразуменията за заем. Държавен дълг на еврозоната към БВП
Съотношението държавен дълг към БВП в еврозоната падна до 95,6 % в края на 2021 г. от ревизираните надолу 97,2 % през 2020 г. Държавните разходи бяха еквивалентни на 52,4 % от БВП през 2021 г. (срещу 53,6 % през 2020 г.), а държавните приходи на 47,3% (срещу 46,5% през 2020 г.). Като се има предвид Европейският съюз като цяло, държавният дълг към БВП намалява до 88,1% от 90%. Най-ниските съотношения на държавния дълг към БВП са регистрирани в Естония (18,1%), Люксембург (24,4%), България (25,1%), Дания и Швеция (и двете по 36,7%). Четиринадесет държави членки имат коефициенти на държавен дълг, по-високи от 60% от БВП, като най-високите са регистрирани в Гърция (193,3%), Италия (150,8%), Португалия (127,4%), Испания (118,4%), Франция (112,9%), Белгия (108,2%) и Кипър (103,6%). ЕС: Държавен дълг към БВП на страните-членки към декември 2021 г. България ще трябва да влезе в едно общество с високи дългове, което означава че ще трябва да стане солидарна с това общо бреме. Но докато водещите икономики с най-голям дял в БВП на ЕС като Германия с 25%, Франция с 17%, Италия с около 13% и Испания с 9% могат да си позволят задлъжнялост към БВП, то за България със слаба икономика (най-нисък дял на БНП на глава от населението в ЕС-11 332 долара) ще бъде непосилно бреме да участва във при предоставянето на нови кредити от ЕС за различни казуси-подкрепа на банки, държави (План“Маршал“ за Украйна, от Близкия изток, Африка) и кредитни и финансови инициативи. По прогнози на агенцията „Статиста“ делът на ЕС в световния БВП се по покупателна способност намалява стабилно от 2017 г. и при 14,93 в 2020 г. се очаква през 2027 г. да бъде 13,86 млрд. евро. Икономическото състояние на Еврозоната също така не е оптимистично. Фалити в Европа
Източник: Влошаването на търговския баланс на текущата сметка са индикатори за реална икономическа криза на Еврозоната. Високото отрицателно потребителско доверие е доказателство за негативното отношение на населението в Еврозоната по отношение на политиките на Правителствата в отделните страни, в т.ч. и в България. Условие трето: България да поиска от ЕК гаранции, че няма да се задължава България да участва във финансиране или кредитиране на нейни инициативи, т.е. да взима кредити в нейна полза докато делът от БНП на глава на населението не достигне средното ниво на ЕС. Изводи: -Все повече се налага изводът, че влизането на България в Еврозоната е политически, а не икономически мотивирано. – С все по-отчетливо лобиране за премахване на принципа на единодушие при приемане на важни за ЕС решения, означава, че България съвсем ще изгуби своя суверенитет и ще трябва да изпълнява безропотно решения на чиновниците от Брюксел; – ЕЦБ ще провежда винаги политика (лихви и размер на кредити) в интерес на страните с най-голям дял в БВП на ЕС. Не е възможно при доста различни като икономическо развитие страни в ЕС, ЕЦБ да въвежда лихви и изисквания, еднакво справедливи за всички. Следва, че желанието на България за изпреварващ, респ. догонваш стандарта на живот в ЕС растеж ще се изпари след приемането ни в Еврозоната; – Дискусиите относно предимствата и недостатъците от влизането на България в Еврозоната, трябва да бъде съпроводено с: Европа, респ. ЕС и на страните-членки в новата геополитическа реалност; се осигури икономически растеж на България и повишаване на благосъстоянието на населението. Когато говорим за бъдещето, има три вида хора. Тези, които го оставят да се случи. Тези, които правят така, че да се случи. И тези, които се питат какво се случи. Джон Ричардсън Остава загадка в коя група ще се окажат нашите управници? А народът ще чака ли да се случи нежеланото или ще прояви инициатива да се подберат управници и държавници, загрижени, ангажирани и отговорни за неговото щастливо бъдеще. Източници на информация:
is-uncertain kriptovaluti/354060-nuzhdaem-se-ot-digitalen-bretan-uuds правомощията на БНБ за налагане на санкции в рамките на тясното сътрудничество и официалния валутен курс на българския лев (CON/2020/5), euro/euro-area/introducing-euro/adoption-fixed-euro-conversion-rate/erm-ii-eus-exchange-rate-mechanism_en from 2017 to 2027, – Bulgarian company insolvencies up 13% in 2021, affairs/world/bulgarian-company-insolvencies-up-13-in-2021 #Има #ли #бъдеще #за #България #звитие страни, като България, да се гарантира, че политиката на ЕЦБ ще отчита специфичните нужди на всяка от тях; – Влизането в еврозоната ще означава, че България няма да може да използва валутната политика като инструмент за стимулиране на икономиката в случай на криза; – Влизането в еврозоната ще ограничи възможностите за фискална политика на България, тъй като ще бъде необходимо да се спазват строги бюджетни ограничения, които не винаги са подходящи за икономиката на страната; – Влизането в еврозоната ще означава, че България няма да може да използва валутната си политика за защита на своята икономика от външни шокове, като например валутни кризи или търговски дефицити. Тези аргументи показват, че влизането на България в еврозоната е предимно политически, а не икономически мотивирано решение. Въпреки че членството в еврозоната може да има определени положителни страни, това със сигурност няма да бъде без последици за икономиката на страната. Важно е да се проведе задълбочено обсъждане и анализ на всички аспекти на влизането в еврозоната, преди да се вземе окончателно решение. |
