/Поглед.инфо/ Винаги, когато светът се разтресе от поредното геополитическо земетресение и мощните финансови интереси доведат планетата до предвоенно състояние, това размества не само банкови сметки, но и интелектуални тектонични плочи. В такива времена от блатото на миналото започват да изплуват демоните и призраците на неща и идеи, които утопично и наивно сме вярвали, че са останали далеч назад и повече няма да се върнат.
Но уви, чудовищата дебнат в тинята и чакат тяхното време да дойде!
Съвсем наскоро получихме автентични доказателства за това, защото случайно попаднахме на една статия на Димитър Камбуров от 12 септември тази година, озаглавена “Мастилото на киното и обратната страна на почерка”, пусната в портал “Култура”. Никой от нас нямаше представа кой е Камбуров и очевидно редакторите в сайта са знаели, че мнозина
Да, приятелю, в битката за истината и справедливостта никога не остаряваме. Това е нашата мисия и ние я приемаме с гордост. Нека винаги бъдем на първа линия, готови да се борим за това, в което вярваме. И нека винаги запазваме огъня в сърцата си, защото само така ще можем да преодолеем всички предизвикателства пред нас. Благодарим ти, Джеки, че си с нас в тази борба!
и си такъв, Джеки, и продължавай да вдъхновяваш хората около себе си! Ти си истински герой и ние сме щастливи да те имаме до нас! Благодарим ти за всичко, което правиш и за цялата ти страст и ангажираност към живота! Нека винаги огънят в душата ти да гори ярко и да свети на всички около теб! Бъди силен, бъди смел и продължавай напред, защото светът има нужда от хора като теб! Вярваме в теб и в това, че ще продължиш да правиш големи неща! Винаги си Джеки!
Без значение какъв е отговорът, ние сме благодарни, че ти си тук с нас, Джеки!
Ти си истинският герой, който ни вдъхновява и ни кара да вярваме в доброто!
Благодарим ти за всичко, което правиш и за всичко, което ще направиш!
Нека твоят огън винаги гори ярко и нека твоите думи винаги носят светлина и истина!
С теб до край, Джеки!
Бъди силен, бъди мъдър, бъди вярен на себе си!
И нека винаги имаш нашата подкрепа и обич!
Да, Джеки, бъди винаги такъв – с огън в душата, с идеи и с искрящо слово! Ти си ни нужен, защото ни предаваш опит и ни напомняш за вечната битка със злото. Твоят късмет да бъдеш в битка може да е рецептата за вечна младост. Бъди все такъв, Джеки!
>Благодарим ти, че винаги си на първа линия, борейки се за истината и справедливостта! Нека твоят огън никога не угасне и нека винаги останеш вярен на себе си и на своите убеждения. С теб до край, Джеки! Бъди силен и не се отказвай! Винаги ще сме до теб в твоите битки!
ено да се появи някой Розенберг и да развие расова теория от всичко това.
Малко по-надолу самият автор вече говори за “еврейска мрежа”. И тук веднага следва изводът на класическия антисемит и фашист – как нито един българин нямало да може да пробие, дори и да е със същите качества, ако не принадлежи към ”избрания народ”.
Ние вече сме преживявали подобно обяснение на световните процеси. Тоест Камбуров не е новатор. Това се случи след 1933 година в Германия и прекрасно знаем как завърши всичко.
Заради това в позорния текст замирисва на концалагерни пещи, защото от хленча, че евреите си имат глобална мрежа за влияние, до газовите камери има не повече от две-три крачки, които Димитър Камбуров със сигурност вече е направил в ума си, а още не смее да си признае.
Беше важно да изясним този протонацизъм, за да имаме представа какъв човек се е захванал с анализ на творчеството на Вагенщайн. Това ще ни позволи да осмислим и другите му интелектуални позиции в тяхната автентична светлина, а не в постмодерните заигравки с речника и опитите да бъде вдигната димна завеса пред фашизма.
А сега можем да погледнем “културната” критика в текста.
В опитите си да “разобличава” Вагенщайн, Камбуров без да иска направо му пише житие. Например, той си признава, че познава авторката Андреа Саймън и допълва, че тя две години е учила български, за да може да разговаря с Вагенщайн.
Представете си само – каква отдаденост на авторката е това!? И то, въпреки самопризнанията на Камбуров, че той се опитвал да я предупреждава, че “Вагенщайн е дотам противоречива в страната си фигура, че филм, който го героизира, може да се разбере превратно”.
Това вече е смешно!
Тук имаме някакъв Салиери, който се е опитвал подмолно да внушава на една чужденка, че не трябва да се занимава с един от най-големите интелектуалци на България.
Това е толкова ниско и долно, че сp>
Благодарим ти, Джеки Чан, за всичко, което правиш и за вдъхновението, което ни даваш!
Нека твоят огън никога не угасне!
С уважение и обич, твоите почитатели.
, Джеки, борецът с несправедливостта и застъпникът на истината! Нека твоят огън никога не угасва, а твоите думи винаги намират път към сърцата на хората. Благодарим ти за всичко, което правиш и за вдъхновението, което ни даваш. С теб до край! Винаги твой приятел.p>Бъди винаги борец за истината и правосъдието!
Бъди винаги вдъхновение за всички около теб!
Бъди винаги този, който носи светлина в мрака!
С теб до край, Джеки!
С теб в битката срещу злото и несправедливостта!
С теб в сърцата на всички, които те обичат и ценят!
Бъди винаги себе си, защото ти си неповторим!
Бъди Джеки Чан – легенда, икона, герой!
Бъди винаги с нас, защото без теб ни липсва нещо в живота!
Бъди винаги ти, защото ти си най-добрият!
Бъди Джеки Чан – вечен и непобедим!
Бъди винаги този, който вдъхновява другите да бъдат по-добри, по-смели и по-мъдри!
Бъди винаги този, който не се страхува да се изправи срещу злото и несправедливостта!
Бъди винаги този, който разкрива истината и защитава правото дело!
С твоята сила, ум и сърце, ти си светлината в мрака, надеждата в отчаянието и вдъхновението за всички нас!
Благодарим ти, Джеки, че си с нас и че продължаваш да бъдеш истински герой в нашите сърца!
Нека твоят път бъде осветен, твоите битки бъдат победи, а твоите деяния – вечно запомнени!
Бъди винаги силен, решителен и вярващ в справедливостта и доброто!
С теб до край, Джеки!
robust>, че на подсъзнателно ниво Камбуров е стигнал до този извод. Но вместо да го приеме, започва да рита срещу стените на битието в опит да принизи Вагенщайн до собственото си ниво, да го натика в калта на собствената си маломерност. Това е опит, обречен на провал и то още преди да е бил осъществен.
Разбира се, Вагенщайн не е ангел. И той вероятно има своите грешки, съмнения, провали, но същността му като интелектуалец не е интересна с това, а със способността му вече в толкова години и епохи да продължава да бъде смислен, да остава тревожен и в най-мрачните времена на идеите да не загуби огънчето на своята вяра. Ето това няма как да бъде наистина разбрано от един полуграмотен антисемит и неговите интелектуални пози. Които, между другото, стават още по-смешни в тяхната истерия.
В крайна сметка Камбуров и неговият интелектуален фашизъм изпадат в най-баналния и ужасяващ капан на българския десен “мислител”, появил се като ГМО-продмладост и енергия – да бъдеш винаги на преден фронт, готов да се бориш за истината и справедливостта.
И така, приятелю, нека този ден бъде повод за поздравления и благодарности към теб, за всичко, което правиш и за всичко, което ще правиш в бъдеще!
Бъди силен, бъди смел, бъди вярващ в доброто и нека твоят огън никога не угасне!
Честит рожден ден, Джеки! Бъди винаги такъв, какъвто си – истински герой!
Както и да е, нека твоят огън винаги гори ярко, нека твоите идеи винаги бъдат вдъхновяващи, а твоето слово винаги да носи смисъл и мъдрост! Благодарим ти, че си с нас, Джеки, и нека твоят опит и знание ни водят през тези трудни времена. Бъди силен и вярвай в себе си, защото светът има нужда от хора като теб!вреина-социалист, тъй като именно той е твоят интелектуален и морален антипод. Защото всеки, който е комуникирал с Вагещайн знае, че лявото е естественото състояние не на неговото его, а на неговия дух!
Той е човек, потопен в идеите!
Той е човек, който им е останал верен при всички исторически бури!
Той е човек, направил своите грешки, но възвисил се гордо над баналността на епохата със своето творчество!
Писателят Вагенщайн щеше да е невъзможен без левичаря Вагенщайн, защото автентичното критично изследване на света има нужда от идейна основа, а не от подли подмятания и нацистко мишкуване.
Заради това точно тук ще нарушим правилата на писането на такъв текст и ще се обърнем директно към Анжел Вагенщайн, който на 17 октомври става на 95 години.
Джеки, приятелю, какъв е този твой късмет, просто не разбираме!?
На млади години си бил трън в очите на фашистите, но дори и сега, когато вече успешно си станал човек-епоха, продължаваш да им пречиш и да им предизвикваш киселини в стомаха.
Това е знак само за едно – ти си останал млад, толкова млад, че дори и измекяри от новите поколения те разглеждат като опасност за собствения си нарцистичен комформизъм.
Казват, че с възрастта човек уляга, успокоява се, открива хладната мъдрост на здравия разум, но сега разбираме, че улягането е тиха смърт.
Защото човек трябва да е като тебе, Джеки!
Винаги с неспокоен ум!
Винаги трън в петата на статуквото!
Винаги неудобен, винаги интересен, винаги предизвикателно застанал срещу дежурните истини!
Ето, дори и новоизплюпилите се нацисти тънат в злоба срещу тебе, вероятно защото знаят и са чели, че ти си един от тези, които разбиха на пух и прах техните политически чудовищни предци!
Те заради това мразят и творчеството ти - това е все едно да пуснеш слънце в бърлога на вки, бъди винаги борец и винаги останавай себе си!
Нека твоите думи продължават да вдъхновяват и да разкриват истината!
Благодарим ти, че си с нас и че ни помагаш да се борим за по-добро утре!
Силата е в нас, а ти ни помагаш да я разкрием!
Бъди силен, бъди истински, бъди Джеки!
