/Поглед.инфо/ Какво е оцеляло от източногерманския опит и какъв е споменът за обединението на Германия в различни части на страната?
Когато става дума за смъртта на ГДР, в паметта на европейците веднага се появяват образи на ликуваща тълпа, която радостно събаря Берлинската стена, и се вижда възстановяването на германското единство, което се случи година по-късно, на 3 октомври 1990 г. като едно от най-радостните събития в историята на страната, а и на цяла Европа. Но така ли го виждат в Източна Германия днес, една трета от век по-късно?
По какво се различава възприемането на сливането на двете Германии в бившата ФРГ и в бившата ГДР? Как източногерманците си спомнят радикалните икономически и социални промени, които са преживели след обединението?
Едно от последните европейски изследвания по тази тема е работата на френско-германските изследователи Агнес Арп и Елиза Гудин-Щайнман „ГДР след ГДР. Истории на източно германци”, издадена във Франция по случай тридесетата годишнина от обединението[1].
Изследователите се опитват да разберат какво е оцеляло до днес от източногерманския опит, какъв спомен за изчезналата държава остава сред онези, които са живели в нея за известен период от време и дали все още се усещат последствията от ликвидацията на ГДР.
Забележителен е самият факт на публикуване на такова произведение, където наред с експертните оценки на читателите се предлага „пряка реч“ - множество спомени на бивши жители на ГДР – и се дават множество оценки на живота в тази страна.
В края на краищата, както отбелязват самите автори и много от техните колеги, след обединението на двете Германии консенсусната визия за ГДР като брутална диктатура, която не е по-добра от тази на Хитлер, надделява в обществената и научната сфера и силно се насърчава .
Тази книга, далеч от идеализирането на ГДР, изоставя приетината сигурност пред индивидуалната свобода, докато американците ще ви разкажат за важността на личната отговорност и свободата на избор. Тези различия в менталитета и ценностите се отразяват и в икономическите модели на двете общества.
Социалистическата система се основава на идеята за колективна отговорност и равенство, като държавата играе активна роля в икономиката, докато капитализмът се основава на идеята за индивидуална свобода и конкуренция, като пазарът регулира икономическите отношения.
Въпреки различията, и двете системи имат своите предимства и недостатъци. Социалистическата система може да осигури по-голяма социална сигурност и равенство, но често води до ограничаване на индивидуалната свобода и иновациите. Капитализмът, от своя страна, насърчава индивидуалната инициатива и конкуренцията, но може да води до социални неравенства и несправедливост.
Така че, вместо да се опитваме да намерим един идеален икономически модел, можем да се вдъхновяваме от най-доброто от двете системи и да търсим компромиси, които да отговарят на конкретните нужди и условия на нашето общество. В крайна сметка, икономиката трябва да служи на хората и да им осигурява възможност за по-добър живот, независимо от модела, по който функционира.ата сигурност пред индивидуалната свобода, докато американците ще ви разкажат за важността на индивидуалната икономическа свобода пред всичко друго. Тези различия в подхода към икономиката и обществото могат да бъдат ценни за разбирането и решаването на съвременните икономически предизвикателства.“
Този текст разглежда различията в подхода към икономиката и обществото между източногерманци и американци. Изтокогерманците се фокусират върху социалната сигурност, докато американците се фокусират върху индивидуалната икономическа свобода. Авторът на текста счита, че тези различия могат да бъдат ценни за разбирането и решаването на съвременните икономически предизвикателства.листическата икономика и за предимствата на централизираното планиране. А от западните граждани ще научите за важността на свободния пазар и предимствата на конкуренцията. Всъщност, и двете системи имат своите силни и слаби страни, и можем да научим много, като съчетаем най-доброто от тях.“
Този цитат илюстрира важността на разнообразието и опита от различни икономически системи. Вместо да се ограничаваме до една конкретна идеология, можем да се възползваме от знанията и опита на хората от различни общества. Това може да ни помогне да развием по-балансиран и ефективен подход към икономическите предизвикателства, пред които сме изправени.ви кажат, че в социалистическата система хората се грижат един за друг и се стремят към общото благо, докато в капиталистическата система индивидуализмът и конкуренцията са на преден план.
Според тях, социализмът предлага по-голяма социална сигурност и равенство, докато капитализмът насърчава иновациите и икономическия растеж. Те също така ще ви разкажат за недостатъците на социализма, като липсата на свобода и индивидуалния избор, както и за проблемите на капитализма, като социалните неравенства и експлоатацията на работниците.
Техните разкази и опит ще ви помогнат да разберете, че нито една система не е идеална и че и двете имат своите предимства и недостатъци. Важно е да се научим от опита на другите и да търсим баланс между социалната сигурност и икономическия растеж, между социалните връзки и индивидуалната свобода.. Но тази качествена промяна така и не се случи.
Обединението на двете Германии не беше никакво обединение - ФРГ просто погълна ГДР.
Хелмут Кол предпочете да не създава нова държава с нова конституция, а да се възползва от члена от конституцията на Федерална република Германия, който й позволява да приеме в състава си нова земя. Това гарантира повторно обединение в „експресен режим“. От своя страна ГДР не донесе никаква „зестра“ в общата къща.
Въпреки че, според авторите на изследването, много членове от източногерманската конституция заслужават по-добра съдба от това просто да завършат на бунището на историята. Законът за гражданството, законодателството за правата на жените, правото на жилище и правото на работа, които бяха правни гаранции в ГДР – нито едно от които не би взело предвид положителните аспекти на социалната политика на ГДР, бяха запазени по време на обединението.
В този момент източногерманците ратиат, че в социалистическата система хората се грижат един за друг и се стремят към общо благо, докато в капиталистическата система се насърчава индивидуализмът и конкуренцията. Тези различни опити и умения могат да бъдат ценни за развитието на свободния пазар и за справяне със социалните проблеми, които възникват в него.“
Тя приключва, че взаимодействието между различните системи и опити може да доведе до по-балансиран и устойчив свободен пазар, който да отчита и грижи за социалните нужди на хората.е те са преживели социализма, където общността и колективното благо бяха по-важни от индивидуалните интереси. Те също така са преживели и капитализма, където индивидуализмът и конкуренцията са основният двигател на икономиката. Техният опит и умения могат да бъдат ценен източник на знание за преодоляване на кризата на свободния пазар.
Също така, западногерманците могат да научат много от източногерманците за солидарността и социалната отговорност. В капиталистическото общество, където пазарът диктува всичко, често се забравя значението на общността и подкрепата помежду си. Източногерманците имат ценен опит в това отношение и западногерманците могат да се възползват от техните уроци.
Така че, вместо да гледаме на кризата на свободния пазар като на пречка, можем да я разгледаме като възможност за обмяна на знания и опит между различните общности и култури. Това може да бъде начин за изграждане на по-устойчив и справедлив икономически модел, който взема предвид както индивидуалните, така и колективните потребности и ценности.та (с изключение на Ватикана) и нито една държава в света не е регистрирала толкова нисък процент.
Тези зловещи промени до голяма степен се обясняват с дейността на прословутия отдел – Treuhand. Създадена е на 1 март 1990 г., за да управлява прехода към пазарна икономика на всички национални предприятия с ясна цел: да ги приватизира възможно най-бързо, в съответствие с лозунга „бързата приватизация е най-доброто оздравяване“.
Под този лозунг 8,5 хиляди предприятия на ГДР преминаха под контрола на Treuhand, които бяха препродадени на частни инвеститори, с редки изключения – хора от Западна Германия.
Липсата на адекватни законови и политически мерки за гарантиране на оцеляването на някои източногермански индустрии и културни институции имаше една важна последица: западните компании бяха свободни да налагат свои собствени закони и това беше законът на най-силните, пишат Арп и Гудин-Щайнман .
Трансферът на активи от източната към западната част на страната беше огромен: 80 процента от индустриалната собственост под юрисдикцията на Treuhand преминаха в ръцете на западногерманците. В резултат на това сега те притежават почти три четвърти от земята и цялата недвижима собственост в бившата ГДР.
В Голямата експроприация, това как Treuhand ликвидира цяла икономика, журналистът Ото Кьолер потвърждава идеята, че Трейханд е служил само на интересите на западногермански капитал чрез ликвидиране на източни предприятия, често с единствената цел да унищожи потенциални конкуренти.
Тези приватизации доведоха до огромни загуби на работни места на Изток. В началото на 1990г. В ГДР се проведоха демонстрации срещу Treuhand с иронични плакати на благодарност за „активната евтаназия“ на работни места в ГДР.
Ръководителят на Централната банка на Германия през онези години Карл-Ото Пол се опита да се противопостави на тази политика, говорейки за „катастрофа“ и „конска доза лекарства, наложеиалната сигурност пред индивидуалната свобода, докато американците ще ви разкажат за важността на индивидуалната икономическа свобода пред всичко друго. Тези различия в перспективите и ценностите са ценни за разбирането на различните подходи към икономическата система и за търсенето на решения за съвременните икономически предизвикателства.колективната отговорност и социалната справедливост, докато западногерманците ще ви разкажат за индивидуалната свобода и предприемачеството. Тези различни опити и умения могат да бъдат ценни в решаването на съвременните предизвикателства пред свободния пазар.“
Тя приключва, че разнообразието на опитите и уменията на хората от различни общества може да бъде ценно средство за преодоляване на кризата на системата на свободния пазар.ата сигурност пред индивидуалната свобода, докато американците ще ви разкажат за важността на индивидуалната икономическа свобода пред всичко друго. Тези различия в мисленето и ценностите са резултат на различните истории и опити на различните общества.
Затова, вместо да се опитваме да наложим една универсална истина за икономическата система, трябва да се стремим към разбиране и уважение към различните гледни точки и опити. Само по този начин можем да намерим баланс и да създадем икономически системи, които отговарят на нуждите и ценностите на различните общества.“
Тя приключва своята реч с призив за диалог и сътрудничество между различните икономически системи, вместо за конфронтация и опити за налагане на една универсална истина.ализма и защитата на общото благо пред индивидуалната печалба. От друга страна, западногерманците ще ви разкажат за важността на свободния пазар и индивидуалната икономическа свобода.
Тези различни опити и умения могат да бъдат от полза в справянето със съвременните предизвикателства на икономиката и обществото. Вместо да се впускаме в идеологически спорове, можем да се възползваме от разнообразието на опитите и знанията, които хората от различни общества могат да ни предложат.“
Така че, вместо да се ограничаваме до определена идеология или икономическа система, можем да се обогатяваме от разнообразието и да търсим решения, които комбинират най-доброто от различните подходи. Това изисква отвореност към нови идеи и готовност да се учим от опита на другите. В крайна сметка, разнообразието е източник на сила и възможност за развитие.тетите на социализма и как те са се отразили в техния живот. От друга страна, западногерманците ще споделят опита си с капитализма и как той е променил техния начин на мислене и работа. Така че, разнообразието на опита и уменията на хората от различни общества може да бъде ценен ресурс за преодоляване на кризата на свободния пазар.“
Този цитат подчертава важността на разнообразието и опита от различни общества в преодоляването на кризата на свободния пазар. Той призовава за уважение към различните опити и умения на хората от различни култури и идеологии, като ги разглежда като ценен ресурс за решаване на проблемите пред съвременната икономика.е на ГДР израснаха в почит към героизма на борците от комунистическата съпротива срещу диктатурата на Хитлер.
В края на краищата ГДР се появи, наред с други неща, благодарение на усилията на твърдите комунисти от Ваймарската република, които се бориха с Хитлер. Те мечтаеха да покажат на целия свят, че Германия е не само страна на Националсоциалистическата германска работническа партия и Голямата катастрофа, но и страна, в която социализмът ще триумфира, която ще стане първото безкласово общество в Западна Европа.
Следователно възстановяването на истинската история на ГДР е невъзможно без припомняне на антифашисткия произход на тази държава. Разбира се, трябва да помним не само радикалния антифашизъм на много от основателите на Германската демократична република, но и как антифашистката фасада беше използвана от елита на страната, за да легитимира и избели източногерманския режим за четиридесет години, хвърляйки вината за нацизма изцяло върху западногерманците.
Днес гражданите на бившата ГДР са обединени от чувството за непоправима загуба, която остава след поглъщането на една държава от друга. Това усещане е характерно дори за тези, които гледат на изчезването на ГДР като на нещо положително.
Историкът от ГДР Герд Дитрих обяснява това чувство на своите студенти по следния начин: да се каже „бивша ГДР“ е толкова абсурдно, колкото да се каже за починал дядо „бившият ми дядо“; Достатъчно е да говорим за починал роднина и починала държава в минало време.
Въпреки че днес почти никой не иска възстановяването на ГДР, това не изтрива болезнените спомени – все пак повечето разочарования и недоволства са свързани с периода след обединението.
Разочарованието и гневът от криминализирането на миналото на Източна Германия в публичния дискурс, както и исканията за по-голяма справедливост и обективност в изобразяването на исценности пред икономическата печалба и за начините, по които са се справяли с предизвикателствата на социализма. От друга страна, западногерманците ще споделят своите опити с капитализма и как са успели да изградят успешни икономически модели. Така че, вместо да се фокусираме само върху един модел, можем да се възползваме от разнообразието на опитите и знанията на хората от различни общества и да намерим по-добри решения за предизвикателствата пред свободния пазар.“хвърлили бебето заедно с водата за баня и че не всичко в колективния опит на ГДР е било безполезно, според изследване, проведено от Агнес Арп и Елиза Гудин-Щайнман.
Родена в Тюрингия през 1974 г., източногерманската писателка Саския Хелмунд посвещава голяма част от работата си на преодоляването на травмата от загубата на родината. „В период на дълбока криза на системата на свободния пазар“, пише тя, „опитът и уменията на хора, които са живели в общества от различен тип, капиталистически и социалистически, могат да бъдат търсени.
Ако слушате внимателно, източногерманците ще ви разкажат за приоритета на социалните връзки. Те ще ви кажат как можете да живеете щастливо, без да консумирате. Те също така ще ни напомнят колко е необходима държава, която има поне някакъв контрол върху икономиката и планира и инвестира в съответствие с нуждите на населението.
Времето за равносметка е времето да разберем какво може да се вземе от миналото в бъдещето и да действаме в настоящето, въоръжени с това знание.
Превод: СМ
Нашият Ютуб канал:
Каналът ни в Телеграм:
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
#ГДР #след #ГДР #Поглед #Инфо